Кронщатско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кронщатско въстание
Гражданска война в Русия
Червеноармейци атакуват Кронщат.
Червеноармейци атакуват Кронщат.
Информация
Период 1 – 18 март 1921 г.
Място Кронщат, о. Котлин, РСФСР
Резултат Болшевишка победа
Потушаване на въстанието
Страни в конфликта
Petropavlovsk-Krondstadt flag.svg Моряци от Балтийския флот
Anarchist flag.svg Кронщатски въстаници
Flag of the Russian Soviet Federative Socialist Republic (1918–1937).svg РСФСР
Командири и лидери
Степан Петриченко Владимир Ленин
Лев Троцки
Михаил Тухачевски
Сили
първа атака: ок. 11 хил.
втора атака: 17 961
първа атака: 10 073
втора атака: 25 – 30 хил.
Жертви и загуби
ок. 1000 убити в бой и между 1200 и 2168 екзекутирани 1900 убити
1200 ранени
Кронщатско въстание в Общомедия

Кронщатското въстание (на руски: Кронштадтское восстание) е бунт на гарнизона на гр. Кронщат (край Петроград) и екипажи на няколко военноморски кораба от състава на Балтийския флот на Съветска Русия във Финския залив на Балтийско море през февруари – март 1921 г. срещу болшевишката власт в страната.

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Годините след Октомврийската революция от 1917 г. са много бурни за младата съветска държава. Избухват редица бунтове из цялата територия на бившата Руска империя, които Червената армия потушава с цената на много усилия и жертви.

Гладът става повсеместен, икономиката е в колапс, промишлеността почти не произвежда продукция, градовете гладуват, а опитите на правителството да изземе продукцията на селските стопанства, за да спре глада, разпалва още повече недоволството. На много места избухват стачки, които са потушени с военна сила.

На 24 февруари 1921 г. в Петроград (днес Санкт Петербург) започват стачки и митинги на работници с политически и икономически искания.

Въстание[редактиране | редактиране на кода]

Линейният кораб „Севастопол“.

На 25 февруари 1921 г. на линейния кораб „Севастопол“, закотвен в Кронщат, се провежда събрание на матросите, на което се взема решение да се изпрати делегация в Петроград, за да установи какви са причините за вълненията на работниците в града. Към недоволните се присъединява и екипажът на кораба „Петропавловск“. На 28 февруари матросите им на общо събрание приемат резолюция с искания за нови избори за съвети, премахване на политкомисарите, свободна дейност на социалистическите партии, разрешаване на свободната търговия.

На 1 март на Котвения площад (Якорная площадь) на Кронщат се състои 15-хиляден митинг под лозунги „Власт на съветите, а не на партиите!“ Пристига Михаил Калинин – председател на Всеруския централен изпълнителен комитет (изпълняващ функциите на парламент и правителство), опитва се да успокои събралите се, но матросите сриват неговата реч.

Матросите преминават към открито неподчинение. На 2 март арестуват комисаря на Балтийския флот Н. Кузмин и политическите комисари на разбунтувалите се кораби. Избират Временен революционен комитет, начело на който застава матрос С. Петриченко.

Във възванието си[1] бунтовниците описват задачата му като осигуряване на справедливи избори на съвети. Поставят искане и за свобода на печата, на селските и работническите партии и анархистки движения, както и пълна амнистия на политическите затворници. Призовават за свикване на Учредително събрание и премахване на политическите отдели в армията, флота и транспорта.

Въпреки че бунтовниците имат възможността да завземат Петербург, те не преминават към решителни действия. Задоволяват се само с изпращане на исканията си и изчакване действията на Съветите.

Потушаване[редактиране | редактиране на кода]

Уплашени от бунта, който може да обхване целия Балтийски флот, комунистическите лидери предприемат светкавични действия за ликвидиране на огнището на недоволството.

Червената армия започва операцията по ликвидиране на бунта на 7 срещи 8 март. Зле обучените червеноармейци претърпяват поражение от добре въоръжените и подготвени матроси и са принудени да отстъпят.

Операцията е подновена на 15 март по заповед на самия народен комисар (съответстващо на длъжността министър) по военните и морските работи на Русия Лев Троцки, който допуска възможността в случай на необходимост срещу матросите да се използват и бойни отровни вещества.

На 17 март атаката започва след продължителна артилерийска подготовка. В боевете се включват червеногвардейци, курсанти от военни училища и болшевишки активисти. При боевете падат много жертви и от двете страни, но в крайна сметка Червената армия надделява.

Бунтът е потушен с жестокост. Много от разбунтувалите се матроси са екзекутирани веднага след падането на Кронщат, 2103 души са разстреляни след осъждане на нарочен трибунал, организиран в Петроград само няколко дни по-късно.

Около 8000 от въстаниците успяват да се спасят с бягство в съседна Финландия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]