Кронщатско въстание
| Кронщатско въстание | |||
| Гражданска война в Русия | |||
 Червеноармейци атакуват Кронщат. | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1 – 18 март 1921 г. | ||
| Място | Кронщат, о. Котлин, РСФСР | ||
| Резултат | Болшевишка победа Потушаване на въстанието | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| Кронщатско въстание в Общомедия | |||
.svg){kind=small}
Кронщатското въстание (на руски: Кронштадтское восстание) е бунт на гарнизона на гр. Кронщат (край Петроград) и екипажи на няколко военноморски кораба от състава на Балтийския флот на Съветска Русия във Финския залив на Балтийско море през февруари – март 1921 г. срещу болшевишката власт в страната.
Причини[редактиране | редактиране на кода]
Годините след Октомврийската революция от 1917 г. са много бурни за младата съветска държава. Избухват редица бунтове из цялата територия на бившата Руска империя, които Червената армия потушава с цената на много усилия и жертви.
Гладът става повсеместен, икономиката е в колапс, промишлеността почти не произвежда продукция, градовете гладуват, а опитите на правителството да изземе продукцията на селските стопанства, за да спре глада, разпалва още повече недоволството. На много места избухват стачки, които са потушени с военна сила.
На 24 февруари 1921 г. в Петроград (днес Санкт Петербург) започват стачки и митинги на работници с политически и икономически искания.
Въстание[редактиране | редактиране на кода]
На 25 февруари 1921 г. на линейния кораб „Севастопол“, закотвен в Кронщат, се провежда събрание на матросите, на което се взема решение да се изпрати делегация в Петроград, за да установи какви са причините за вълненията на работниците в града. Към недоволните се присъединява и екипажът на кораба „Петропавловск“. На 28 февруари матросите им на общо събрание приемат резолюция с искания за нови избори за съвети, премахване на политкомисарите, свободна дейност на социалистическите партии, разрешаване на свободната търговия.
На 1 март на Котвения площад (Якорная площадь) на Кронщат се състои 15-хиляден митинг под лозунги „Власт на съветите, а не на партиите!“ Пристига Михаил Калинин – председател на Всеруския централен изпълнителен комитет (изпълняващ функциите на парламент и правителство), опитва се да успокои събралите се, но матросите сриват неговата реч.
Матросите преминават към открито неподчинение. На 2 март арестуват комисаря на Балтийския флот Н. Кузмин и политическите комисари на разбунтувалите се кораби. Избират Временен революционен комитет, начело на който застава матрос С. Петриченко.
Във възванието си[1] бунтовниците описват задачата му като осигуряване на справедливи избори на съвети. Поставят искане и за свобода на печата, на селските и работническите партии и анархистки движения, както и пълна амнистия на политическите затворници. Призовават за свикване на Учредително събрание и премахване на политическите отдели в армията, флота и транспорта.
Въпреки че бунтовниците имат възможността да завземат Петербург, те не преминават към решителни действия. Задоволяват се само с изпращане на исканията си и изчакване действията на Съветите.
Потушаване[редактиране | редактиране на кода]
Уплашени от бунта, който може да обхване целия Балтийски флот, комунистическите лидери предприемат светкавични действия за ликвидиране на огнището на недоволството.
Червената армия започва операцията по ликвидиране на бунта на 7 срещи 8 март. Зле обучените червеноармейци претърпяват поражение от добре въоръжените и подготвени матроси и са принудени да отстъпят.
Операцията е подновена на 15 март по заповед на самия народен комисар (съответстващо на длъжността министър) по военните и морските работи на Русия Лев Троцки, който допуска възможността в случай на необходимост срещу матросите да се използват и бойни отровни вещества.
На 17 март атаката започва след продължителна артилерийска подготовка. В боевете се включват червеногвардейци, курсанти от военни училища и болшевишки активисти. При боевете падат много жертви и от двете страни, но в крайна сметка Червената армия надделява.
Бунтът е потушен с жестокост. Много от разбунтувалите се матроси са екзекутирани веднага след падането на Кронщат, 2103 души са разстреляни след осъждане на нарочен трибунал, организиран в Петроград само няколко дни по-късно.
Около 8000 от въстаниците успяват да се спасят с бягство в съседна Финландия.