Кунчо Кацаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кунчо Кацаров
Български партизанин и офицер
Роден
Починал
n/g

Професия български офицер

Кунчо Танчов Кацаров е български комунистически партизанин и офицер.[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кунчо Кацаров е роден на 12 февруари 1924 г. в пазарджишкото село Стрелча. Има завършено средно и висше военно образование. Член е на РМС. Завършва средно образование.

Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Излиза в нелегалност и през март 1943 г., наред с Александър Пашов, Стаханов, Грую Палавеев, Петко Радоев и Петър Драганов, е партизанин в Партизанска бригада „Георги Бенковски“. Бригадата се разраства и достига до 263 бойци.

След 9 септември 1944 г. служи в Българската народна армия. Командир на дружина в 25-ти пехотен полк. През 1947 г. започва 10-месечен курс Вистрел в СССР. След това учи във Военната академия на Генералния щаб на СССР заедно с генерал Цаньо Бакалов[2]. Към 1964 г. е командир на шестнадесета мотострелкова дивизия. Излиза в запаса от 3 август 1972 г.[3]

Автор е на мемоарната книга „С порива на младостта“ (Спомени), Държавно военно издателство, 1972 г. и „Божко Иванов. Боец в двете септемврийски битки“, изд. БЗНС, С., 1982 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ф. 1Б, оп. 6, а.е. 384, Решение № 218 от [декември} 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ за одобряване кандидатурата на офицери за следване в съветски висши учебни заведения, с. 4.
  2. Решение № 366 на Секретариата на ЦК на БКП от 8 юли 1968 г.
  3. Решение № 316 от 03.08.1972 г. за уволнението на генерал Кунчо Танчев Кацаров от редовете на БНА.