Курт Швитерс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Курт Швитерс
Kurt Schwitters

Роден
Починал
8 януари 1948 г. (60 г.)
Националност Flag of the German Empire.svg Германска империя
Флаг на Великобритания Великобритания
Стил живопис, колаж, жудожествена книга, инсталация, скулптура, поезия, пърформънс
Академия Дрезденската академия на изкуствата
Направление модернизъм, Мерц - собствена линия
Професия поет, есеист, художник, скулптор, дизайнер
Курт Швитерс в Общомедия

Курт Швитерс (на немски: Kurt Schwitters) е германски поет, есеист, художник, скулптор и дизайнер, роден в Хановер в заможно семейство. Още като дете има епилептични пристъпи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Курт Швитерс като млад

Курт Швитерс следва в Художественото училище в Хановер и в Дрезденската академия на изкуствата, а през 1918 г. отива в Берлин, където се свързва с експресионистите от кръга на Херварт Валден. Сближава се с художниците Раул Хаусман и Ханс Арп, възприема идеите на цюрихските и берлинските дадаисти, поддържа контакти с холандските и руските авангардисти и участва в различни ДАДА-начинания, но накрая се завръща в Хановер и там създава художественото направление „Мерц“.

Творческо дело[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Своите произведения – поезия, графики и колажи – Швитерс публикува в 24 книжки на излизащото между 1923 и 1932 г. списание „Мерц“. Най-известната му литературна творба е поемата „На Анна Блуме“ [1] (1919), чиито основни мотиви са човешкото тяло, условността на цветовете и сетивните възприятия и разрушаването на граматиката. Много от стихотворенията на поета включват откъснати изречения от списания, изрезки от каталози и плакати. Швитерс е предшественик на бъдещата конкретна поезия и си създава име със своите „звукови поеми“, особено с голямата, изпълнявана и до днес, „Прасоната“ (1922-1932), изградена от „първични звуци“, при което значението на думите отстъпва пред звуковите свойства на езиковия материал.

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

В картините си Швитерс комбинира късове от вестници, автобусни билети, парчета канап, игли, косми и отпадъчни дървени предмети. Основното в неговото изкуство – по думите му – е ритъмът: в поезията, музиката, живописта и в живота. Прави изложби в Хановер, Дрезден, Мюнхен, Йена, Кьолн, Прага, Париж и Ню Йорк.

От 1923 до 1936 г. Швитерс оформя в Хановер двуетажна сграда-лабиринт в стил „Мерц“, наречена „Катедрала на еротичната нищета“. (През 1943 г. сградата е разрушена от бомбардировките.) В 1937 г. Курт Швитерс успява да избяга в Норвегия, а четири негови произведения са представени в националсоциалистическата изложба на изроденото изкуство в Мюнхен. Швитерс заживява сам в Лисакер край Осло, където създава втора Мерц-сграда, а в 1940 г. емигрира в Англия и там е интерниран на острова Ман до есента на 1941 г. По-късно се преселва в Амбълсайд, северна Англия, където през 1945 г. създава трета Мерц-сграда, останала незавършена до края на живота му.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Курт Швитерс в Хановер

С творчеството си Курт Швитерс става родоначалник на съвременните художествени стилове поп-арт, хепънинг, концептуализъм, мултимедийно изкуство и постмодернизъм.

В чест на поета и художника през 1982 г. в провинция Долна Саксония е учредена наградата „Курт Швитерс“ за поощряване на изобразителното изкуство.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Heinz Ludwig Arnold (съставител), Kurt Schwitters. text + kritik, Nr. 35/36, Boorberg Verlag, München 1972.
  • Roger Cardinal, Gwendolen Webster, Kurt Schwitters. Hatje Cantz, Stuttgart, 2011, ISBN 978-3-7757-2512-5 (на английски); ISBN 3-7757-2512-1 (на немски).
  • John Elderfield, Kurt Schwitters. Claassen, Düsseldorf 1987, ISBN 0-500-23426-4.
  • Dietmar Elger, Der Merzbau von Kurt Schwitters. Eine Werkmonographie. 2. Aufl. König, Köln 1999, ISBN 3-88375-362-9. (Kunstwissenschaftliche Bibliothek. Bd. 12)
  • Manfred Engel, Collage als Karnevalisierung. Schwitters Merzkunst. В: Bachtin im Dialog. Festschrift für Jürgen Lehmann. Hrsg. von Markus May und Tanja Radtke. de Gruyter, Heidelberg 2006, ISBN 978-3-8253-5279-0, S. 271–296.
  • Walter Fähnders, Helga Karrenbrock, „Ich sage nämlich das Gegenteil, aber nicht immer.“ Die Avantgarde-Manifeste von Kurt Schwitters. В: Manifeste: Intentionalität. Hrsg. von Hubert van den Berg und Ralf Grüttemeier. Rodopi, Amsterdam/Atlanta 1998, ISBN 90-420-0318-9, S. 57–90.
  • Georg Franzen, Das Kunstwerk als Erfahrungsraum: Assoziationen im Merzbau. In: Musik-,Tanz- und Kunsttherapie, 12, S. 72–76. Hogrefe, Göttingen 2001.
  • Evelyn Fux, Schnitt durch die verkehrte Merzwelt. Konzeptionen des Narrativen in der Prosa von Kurt Schwitters. Hrsg. von Anja Ohmer. Weidler, Berlin 2007, ISBN 978-3-89693-484-0 (Aspekte der Avantgarde, Band 10).
Фонтанът „Анна Блуме“ в Хановер
  • Friedhelm Lach, Der Merzkünstler Kurt Schwitters. DuMont Dokumente, Köln 1971, ISBN 3-7701-0577-X.
  • Adrian Notz und Hans Ulrich Obrist (съставители), Merz World – Processing the Complicated Order. JRP Ringier, August 2007, ISBN 978-3-905701-37-1. Mt Beiträgen von Stefano Boeri, Peter Bissegger, Dietmar Elger, Yona Friedman, Thomas Hirschhorn, Hans Ulrich Obrist, Karin Orchard und Gwendolen Webster.
  • Otto Nebel, Kurt Schwitters zum Gedächtnis. In: text + kritik, Nr. 35/36, München 1972, in: Schriften zur Kunst hrsg. mit einem Geleitwort von Rene´Radrizzani. Mäander, München 1988, ISBN 3-88219-405-7.
  • Ernst Nündel, Kurt Schwitters mit Selbstzeugnissen und Bilddokumenten. Rowohlt, Reinbek 1981, ISBN 3-499-50296-8.
  • Karin Orchard, Isabel Schulz, Kurt Schwitters. Werke und Dokumente. Verzeichnis der Bestände im Sprengel-Museum Hannover. Katalog. Sprengel-Museum, Hannover 1998, ISBN 3-89169-132-7.
  • Karin Orchard, Isabel Schulz, Kurt Schwitters Catalogue raisonné. Hrsg. von Sprengel Museum Hannover. Ostfildern-Ruit, Bd.1, 2000: ISBN 3-7757-0926-6 / Bd. 2, 2003: ISBN 3-7757-0988-6 / Bd. 3, 2006: ISBN 3-7757-0989-4
  • Gerhard Schaub (съставител), Kurt Schwitters: „Bürger und Idiot“. Beiträge zu Werk und Wirkung eines Gesamtkünstlers. Mit unveröffentlichten Briefen an Walter Gropius. Fannei und Walz. Berlin 1993, ISBN 3-927574-19-8.
  • Bernd Scheffer, Anfänge experimenteller Literatur: das literarische Werk von Kurt Schwitters. Bouvier, Bonn 1978, ISBN 3-416-01396-4.
  • Klaus Stadtmüller, Schwitters in Norwegen. Arbeiten, Dokumente, Ansichten. Postskriptum, Hannover 1997, ISBN 3-922382-73-8.
  • Kate T. Steinitz, Kurt Schwitters. Erinnerungen aus den Jahren 1918 - 1930, enthält u.a. Erinnerungen an musikalische Anlässe und Persönlichkeiten sowie Notenbeispiele in Faksimile sowie Fotos und Zeichnungen, Zürich: Verlag Die Arche, 1963; einmalige Sonderausgabe zum 100. Geburtstag von Kurt Schwitters 1987, Zürich: Verlag Die Arche, 1987, ISBN 3-7160-3101-1
  • Gwendolen Webster, Kurt Merz Schwitters. A biographical study. University of Wales Press, Cardiff 1997, ISBN 0-7083-1438-4
  • Gwendolen Webster, Kurt Schwitters’ Merzbau. PhD-Dissertation, 2007.
  • Lambert Wiesing, Stil statt Wahrheit. Kurt Schwitters und Ludwig Wittgenstein über ästhetische Lebensformen. Wilhelm Fink Verlag, München 1991. ISBN 3-7705-2704-6.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Звуковото стихотворение „На Ана Блуме“ в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]