Кшищоф Швагжик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кшищоф Швагжик
Krzysztof Szwagrzyk
полски историк
Портретна снимка на проф. Швагжик
Портретна снимка на проф. Швагжик

Роден

Националност Флаг на Полша Полша
Образование Вроцлавски университет
Професия Вицепредседател на Инситута за национална памет
Научна дейност
Област История
Образование Вроцлавски университет
Работил в Долношльонско висше училище
Кшищоф Швагжик в Общомедия

Кшѝщоф Шва̀гжик (на полски: Krzysztof Szwagrzyk) е полски историк и университетски преподавател. Вицепредседател на Института за национална памет (ИНП). Носител на Ордена на Възраждане на Полша.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва история във Вроцлавския университет. През 1996 година защитава докторска дисертация. Преподава в Долношльонското висше училище във Вроцлав. От 2016 година е вицепредседател на ИНП и директор на „Бюрото за издирвания и идентификация“.[1]

Ръководи изследователския екип на ИНП, който издирва тайните места, на които са погребвани жертвите на комунистическия режим в Полша. Ръководител е на започналия на 23 юли 2012 година процес по ексхумация в местността „Лончка“ на Военното гробище в Повонзки, Варшава. Открити и идентифицирани са останките на известните дейци от антикомунистическата съпротива Зигмунт Шенджеляж-„Лупашко“, Хероним Декутовски-„Запоре“ и Станислав Кашница. Също така ръководи работата на други столични гробища, в Ополско, кодето са открити останките на Хенрик Фляме-„Бартек“, в Бялисток, в Жешов, както и на Гарнизонното гробище в Гданск, където през 2014 година са открити останките на Данута Шеджикувна-„Инка“.[1]

През 2007 година е отличен от президента Лех Качински със „Златен кръст за заслуги“. В 2015 година президентът Анджей Дуда го удостоява с Кавалерски кръст на Ордена на възродена Полша, за изключителни заслуги по документиране и оповестяване на истината от най-новата история на Полша. От 4 юли 2016 година е член на капитула (съвета) на ордена.[1]

Избрани трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Listy do Bieruta. Prośby o ułaskawienie z lat 1946 – 1956, Вроцлав, 1995.
  • Golgota wrocławska 1945 – 1956, Вроцлав, 1996.
  • Winni? Niewinni? Dolnośląskie podziemie niepodległościowe (1945 – 1956) w świetle dokumentów sądowych, Вроцлав, 1999.
  • Jaworzno. Historia więzienia dla młodocianych więźniów politycznych 1951 – 1955, Варшава-Вроцлав, 1999.
  • Zbrodnie w majestacie prawa, Варшава, 2000.
  • Straceni na Dolnym Śląsku 1945 – 1956, Wrocław-Rzeszów 2002.
  • Prawnicy czasu bezprawia. Sędziowie i prokuratorzy wojskowi w Polsce 1944 – 1956, Краков-Вроцлав, 2005.
  • Twarze wrocławskiej bezpieki. Obsada stanowisk kierowniczych Urzędu Bezpieczeństwa i Służby Bezpieczeństwa we Wrocławiu 1945 – 1990 (в съавторство с Томаш Балбус и Павел Пьотровски), Вроцлав, 2006.
  • Jaroszów. Ośrodek Pracy Więźniów – Więzienie (1950 – 1965), Вроцлав, 2006.
  • Kryptonim „mordercy“ (sprawa ppor. Mieczysława Bujaka): studium prowokacji i terroru, Вроцлав, 2009.
  • Twarze dolnośląskiej bezpieki: obsada kierowniczych stanowisk Urzędu Bezpieczeństwa i Służby Bezpieczeństwa na Dolnym Śląsku 1945 – 1990. Informator personalny (в съавторство с Павел Пьотровски и Войчех Трембач), Вроцлав, 2010.
  • Więzienia i obozy na Dolnym Śląsku (1945 – 1956). Przewodnik, Вроцлав, 2013

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((pl)) Dr hab. Krzysztof Szwagrzyk. Zastępca Prezesa Instytutu Pamięci Narodowej – биография на сайта на ИНП (посетен на 17.06.2017)
     Портал „Полша“         Портал „Полша