Лазар Соколов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лазар Соколов
югославски политик
Members of the General Staff of the National Liberation Army and Partisan Detachments of Macedonia and other soldiers Lazar Sokolov Crop.jpg
Соколов с комунистически ръководители в Козяк, Кумановско, май-юни 1944 година
Роден
Починал
3 януари 1984 г. (69 г.)

Лазар Соколов (на македонска литературна норма: Лазар Соколов) е партизанин, участник в комунистическата съпротива във Вардарска Македония, по-късно югославски политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 март 1914 година в Куманово. По времето, когато учи в Белград се включва в студентското националноосвободително и комунистическо движение. През 1933 година става член на Съюза на комунистическата младеж на Югославия, а после и на МАНАПО, за което е затворен. През 1941 година става член на Югославската комунистическа партия, а през есента на 1943 година недоволен от манифеста на Главния щаб излиза от Антифашисткия народоосвободителен комитет. През април 1944 година влиза в отдел Агитационна пропаганда при Главния щаб на НОВ и ПОМ. Избран е за член на АВНОЮ. Член е на Инициативния комитет за свикване на АСНОМ. Участва в първото заседание на АСНОМ и е избран в Президиума на АСНОМ като отговарящ за финансите на Македония. Член е и на третото заседание на АСНОМ от 14-16 април 1945 година.[1] През 1944 година е един от критиците на Манифеста на АСНОМ, който вкарва новосформираната Народна република Македония в Югославия.[2] След това малко по-малко е изхвърлен от управлението на Федерална Македония. След резолюцията на Коминформбюрото е арестуван, но после е цялостно реабилитиран и поставен начело на Икономическия институт в Скопие. Умира през 1984 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1390. (на македонска литературна норма)
  2. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 212.