Латвийски етнографски музей на открито

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Латвийски етнографски музей на открито
Latvijas Etnogrāfiskais brīvdabas muzejs
Музеи в Латвия
Lotyšské etnografické muzeum v přírodě (12).jpg
Текстилна работилница от 1767 г., обл. Курземе
Latvia location map.svg
56.9919° с. ш. 24.2763° и. д.
Местоположение в Латвия
Тематика етнография
Основан 1932
Сайт http://www.brivdabasmuzejs.lv/lv/muzejs
Латвийски етнографски музей на открито в Общомедия

Латвийският етнографски музей на открито в Рига е сред най-старите и най-големи музеи на открито в Европа, със статут на национален паметник на културата[1].

Разположен е върху 87,66 ха борова гора в живописна местност, на брега на езерото Юглас, на 6 km северно от Рига[2]. Представлява комплекс от разнообразни по своите функции дървени сгради, чрез които е показан начинът на живот на различните групи хора в различни периоди от латвийската история[3]. Годишно музеят се посещава от над 135 000 души от цял свят[4].

Сгради[редактиране | редактиране на кода]

Решението за създаване на музея е взето от Министерството на образованието през 1924 година. Първата сграда е преместена тук през 1928 година, а официалното откриване става през 1932, с което музеят се превръща в първата експозиция на открито в Балтийските страни. Първата преместена и реконструирана сграда е една ферма от Видземе.[1] Музейната колекция е уникална и се състои от автентични сгради и предмети. Организирането ѝ започва преди Втората световна война, когато все още обектите са запазени и не са унищожени при военните действия.[4]

В музея са експонирани 118 стари дървени сгради от всички исторически области на страната – Курземе, Видземе, Земгале и Латгале. Всички те са строени между края на 17 век и първата половина на 20 век. Сградите са преместени, реконструирани и обзаведени с оригинални мебели.[4] Това са ферми, мелници, църкви, селски къщи, занаятчийски работилници, магазини и даже цяло рибарско село.[2] Интересна е дървената сграда, в която в началото на 18 век е било настанено селското училище.[5] На 16 май 1997 година е открито „Ранчо на новите земеделски производители“, което показва същността на аграрната реформа от 1920 година.[1]

На територията на музея са пресъздадени стопанства на латвийски земеделци, занаятчии и рибари. В тях са организирани постоянни изложби от битови и работни инструменти и интериорно обзавеждане, които са характерни за заниманието на собственика, съответния период от време и областта, от която той произхожда. Представени са и жилища на руски старообредци и ливонски рибари. Експонатите в изложбената зала, бивша плевня на имение, се подновяват по няколко пъти годишно.[4] При входа на музея е преместена и построена отново автентична, работеща механа[2].

Интериор от църквата
Вятърна мелница, началото на 20 век

Църква[редактиране | редактиране на кода]

На територията на музея през 1935 година е преместена дървена църква, строена през 1704 – 1705 година. Била е издигната на територията на Рендска енория край езерото Усмас и ползвана като клон на лутеранската църква в Латвия. Всяка неделя в нея се е водело богослужение, тук са се обявявали задълженията за ангария и военна повинност и са се налагали различни наказания.[6]

Църквата е действаща и се състои от 6 свързани помещения – за молитва, сакристия, още две ризници – за сватби и кръщенета, преддверие и веранда, чиято конструкция позволява да бъде ползвана като звънарница. Интериорът на църквата, дърворезбите и изрисувания таван са образци на народното изкуство от 18 век.[6]

Баня[редактиране | редактиране на кода]

Дървената селска руска баня е построена през 1862 година в хутора Спирени, Лиепайски район. Преместена е в музея през 1945 година. Състои се от три помещения – входно, парно помещение с дървени пейки и печка на дърва, покрита със специални парни речни камъни за загряване на водата.[6]

Склад[редактиране | редактиране на кода]

Пристанищният склад е построен през 1697 година и е сред първите сгради на Лиепайското пристанище. Пренесен е на територията на музея през 1940 година. Бил е собственост на немски търговци, които са съхранявали в него зърно, лен, коноп и други товари. В едно от помещенията има голям кантар, а друго е изпълнявало ролята на кантора, където са регистрирани пристигащите и изнасяни стоки. При пренасянето в основата на сградата е намерено старо оръжие.[6]

Мероприятия[редактиране | редактиране на кода]

На територията на музея редовно се организират различни културни мероприятия и се отбелязват сезонни празници, а като една от атракциите се предлага конна езда. Освен това през уикенда има действащи занаятчийски работилници, където посетителите могат да изпробват своите умения.[4] Тук се правят дървени крака за столове и маси, вретена, лъжици, работят дърворезбар, пчелар, ковач и други.[3] Изключително популярен е годишният Голям панаир, който се провежда в музея всеки юни, организиран за 40 път през 2010 година.[4]

Околността край музея е богата на растителни и животински видови и представлява интерес сама по себе си. През зимния сезон музеят разполага с база за шейни за развлечение на посетителите. Организиран е и риболов в заледените води на езерото. Склоновете и пътеките на територията на музея са популярни сред скиорите.[4]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]