Направо към съдържанието

Леонид Петровски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леонид Петровски
съветски военен деец
Званиегенерал-лейтенант
Години на служба1918 – 1938, 1940 – 1941
Служи на СССР
Род войски
Командвания63-ти стрелкови корпус
Битки/войниГражданска война в Русия

Велика Отечествена война

НаградиОрден на Червеното знаме (посмъртно)
ОбразованиеВоенна академия „Фрунзе“

Дата и място на раждане
Шчербиновски рудник, СССР
Дата и място на смърт
17 август 1941 г. (39 г.)
Гомелска област, СССР
ПогребанБеларус

Леонид Григориевич Петро̀вски (на руски: Леонид Григорьевич Петро̀вский) е съветски военен деец от Гражданската война в Русия и Втората световна война, генерал-лейтенант.

Роде е в селището Шчербиновски рудник (на руски: Щербиновский рудник), днес град Дзержинск, Донецка област, Украйна.

Комунист от 1916 г., 2 г. по-късно Петровски постъпва в Червената армия. През Гражданската война (1918 – 1922) е командир на полк. След победата на болшевиките завършва Военната академия на РККА (1922) и курсове за усъвършенстване на командния състав (1928). Служи до 1938 г. и, след кратко прекъсване, от декември 1940 г. [1]

По времето, когато Нацистка Германия напада Съветския съюз (22 юни 1941 г.), Петровски е със звание генерал-лейтенант и командва 63-ти стрелкови корпус в състава на 21-ва армия от Западния фронт. На 13 юли, дни след началото на Смоленското сражение, Петровски повежда корпуса си в контраофанзива през река Днепър южно от Могильов, който е обкръжен от немците. Първоначалните му успехи принуждават командването на германската група армии „Център“ да отклони част от войските си от московското направление на юг, към заетите от Петровски селища Рогачов и Жлобин. [2] В резултат на германския контраудар при Гомел 63-ти корпус попада в обкръжение. При опит да го разкъса Леонид Петровски е смъртно ранен на 17 август. [1]

  1. а б Козлов, М. (гл. ред.) Великая отечественная война 1941 – 1945. Энциклопедия, Издателство „Советская энциклопедия“, Москва 1985, стр. 556
  2. Статюк, И. Смоленское сражение 1941, „Цейхгауз“, Москва 2006, стр. 13 – 15