Леополд Еярц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леополд Еярц
LeopoldEyharts-NASA.jpg
френски астронавт
Националност французин
Статус активен
Роден 28 април 1957
Биариц, Аквитания, Франция
Друга професия летец-изпитател
Сегашна професия инженер
Звание бригаден генерал
Престой в космоса 68 дни 21 часа 31 мин
Селекция Група CNES-3 (1990)
Мисии Союз ТМ-27/Союз ТМ-26 STS-122 - Експедиция 16 - STS-123
Емблема на мисията
PegaseSoyuzTM27.png Soyuz-tm26Mir24patch.pngSTS-122 patch.svgISS Expedition 16 patch.pngSTS-123 patch.png

Леополд Еярц (на френски: Léopold Eyharts) е френски космонавт/астронавт-изследовател на CNES. Извършил е 2 космически полета с обща продължителност над 68 денонощия.

Биография[редактиране | edit source]

Леополд Еярц е роден на 28 април 1957 г. в Биариц, Аквитания. През 1980 г. завършва Академията на Военно-въздушните сили на Франция (през 1979 г. получава диплом за инженер в Салон дьо Прованс, а през 1980 г. - диплом за летец-изтребител в Тур).

През 1980 г. служи като командир на патрул самолети, а от 1985 г. става командир на ескадрила. Участва в операции в Африка и в учения в САЩ.

През 1988 г. Еярц завършва училище за летци-изпитатели (на френски: Ecole des Equipages d'Essais — EPNER) в Испра, и до 1990 г. служи като летец-изпитател в Центъра за изпитателни полети в Брьотини сюр Орж (на френски: Bretigny-sur-Orge), до Париж. През 1990 г. е назначен за главен летец-изпитател. Общият му нальот на повече от 50 модификации самолети е около 3500 часа, 21 скока с парашут, 1 от тях с катапултиране.

През 1992 г. Еярц е назначен за отговорник на програмата Caravelle Zero-G (за полети по параболична траектория за безтегловност) като летец-изпитател и инженер на ЕКА.

Еярц е женен, съпругата му е Доминик Фосе. Има 1 дете.

CNES[редактиране | edit source]

През 1985 г. Леополд Еярц взема участие във втория набор астронавти CNES-2, но не е зачислен. През декември 1990 г. е зачислен в 3-ата група космонавти на CNES като пилот по програмата «Хермес».

През 1991 и 1993 г. Ертц минава 2 кратки тренировки в Центъра за подготовка на космонавти "Юрий Гагарин" (ЦПК), където участва в тренировките по програмата за създаване на руската совалка «Буран», извършва полети на совалката-тренажор (Ту-154 и МиГ-25). През 1993 г. преминава тренировки по оцеляване в Подмосковието по програмата на ЦПК.

На 11 юли 1994 г. Еярц е обявен за дубльор на френския космонавт-изследовател за полета по програмата «Касиопея». През януари 1995 г. започва подготовка в ЦПК "Ю. Гагарин". От декември 1995 г. до юли 1996 г. преминава подготовка в състава на втория екипаж, заедно с Валерий Корзун и Александър Калери, като космонавт-изследовател на космическия кораб «Союз ТМ-24».

По-късно е утвърден за космонавт-изследовател в основния екипаж по френската програма ЕО-24, заедно с Юрий Гидзенко и Павел Виноградов.

Първи полет[редактиране | edit source]

От 29 януари до 19 февруари 1998 г. Еярц извършва своя първи полет като космонавт-изследовател по програмата «Пегас» на кораба «Союз ТМ-27», заедно с Талгат Мусабаев и Николай Бударин.

В съответствие с програмата на полета на 31 януари корабът се скачва със станцията «Мир», където в това време работела 24-Основна експедиция: (Анатолий Соловьов и Павел Виноградов), заедно с които Еярц се завръща на Земята (с кораба «Союз ТМ-26», отново като космонавт-изследовател).

Продължителността на полета е 20 денонощия 16 часа 35 минути 48 секунди.

Подготовка[редактиране | edit source]

През май 1998 г. Леополд Еярц минава медицинско изследване в Института по медико-биологически проблеми (ИМБП) като резервен дубльор на Жан-Пиер Еньоре по програмата Perseus (в случай на отстраняване от подготовка на Клоди Еньоре, родила дъщеря през февруари).

През август 1998 г. Еярц влиза в отряда на астронавтите на ЕКА. През същата година Еярц започва тренировки в Космическия център "Л. Джонсън" (на английски: Johnson Space Center) в Хюстън, където получава квалификация «специалист на полета». Еярц тренира по програмата за полет към МКС.

През април 2005 г. Леополд Еярц е назначен за дубльор на Томас Райтер, който трябвало да изпълни продължителен полет, заедно с екипажа на МКС през 2005 г. - по-късно полетът е пренасрочен за септември 2006 г.

През август 2006 г. със съвместно решение на Роскосмос и NASA Л. Еярц е временно включен в състава на екипажа на Експедиция 16 (старт с "Атлантис", мисия STS-122, кацане с "Индевър", мисия STS-123). В същата година е произведен в бригаден генерал.

Л. Еярц по време на училищна конференция в гр. Венсен

Втори полет[редактиране | edit source]

Вторият полет на Еярц започва на 7 февруари 2008 г. в 19:45:30 UTC. Той е пети специалист на полета в екипажа на «Атлантис», мисия STS-122. След пристигането на станцията (скачването става на 9 февруари) сменя в основния екипаж на 16-а експедиция астронавта Даниел Тани (NASA).

След пристигането на 13 март 2008 г. на борда на МКС на екипажа на совалката «Индевър», мисия STS-123, на 15 март 2008 г. Еярц предава функциите си на бординженер на екипажа на Експедиция-16, на Гарет Райсмън. На 25 март 2008 г. в 00:25 UTC совалката се отделя от МКС. Кацането става на 27 март в 00:39 UTC на космодрума на нос Канаверал.

Продължителността на втория полет на Леополд Еярц е 48 денонощия 4 часа 53 минути 38 секунди[1].

Награди[редактиране | edit source]

  • Кавалер на ордена на Почетния легион.
  • Кавалер на националния орден «За заслуги».
  • Медал на отвъдморския департамент.
  • Сребърен медал на националната отбрана.
  • Кавалер на орден "Смелост"[2] (Русия).
  • Кавалер "Орден на дружбата" (Русия).

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Леополд Еярц в Космическа енциклопедия.. //
  2. Указ на президента на Русия от 14.11.1998 N 1389.

Справки[редактиране | edit source]