Летящ дракон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дракон.

Летящ дракон
Flying lizard (Draco volans) male.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Reptilia Влечуги
подклас: Diapsida
инфраклас: Lepidosauromorpha
надразред: Lepidosauria
разред: Squamata Люспести
подразред: Iguania Игуанообразни
семейство: Agamidae Агамови
подсемейство: Agaminae
род: Draco
вид: Draco volans Летящ дракон
Научно наименование
Уикивидове Draco volans
Linnaeus, 1758 г.
Летящ дракон в Общомедия

Летящият дракон (Draco Volans) е вид дървесен гущер от семейство Агамови (Agamidae). Летящите дракони са разпространени в тропическите гори и каучуковите плантации в Югоизточна Азия. Името на този вид гущери идва от характерния им начин на предвижване – те могат да летят от дърво на дърво, на разстояние до 50 m, благодарение на тънка ципа, разположена между предните и задните им крайници.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Скелетна структура
Draco volans 01.JPG

Тези гущери са малки и достигат на дължина до около 20 cm. С разпъване на кожата между ребрата гущерите формират своеобразни „криле“, които представляват ципа, разположена между предните и задните крайници. Крилете са оцветени в синьо и жълто, като могат да бъдат на райета или петна. Женските са по-големи и с по-ярка окраска, но с по-малка гуша, сравнено с мъжките.

Основната храна на летящите дракони са мравките и термитите, които хващат с лепкавите си езици. Продължителността на живота им е неизвестна[1].

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Размножават се чрез снасяне на яйца. Женската слиза на земята единствено за да снесе от 1 до 5 яйца, всяко от които с тегло от 2 грама, които заравя в почвата. Броя на яйцата зависи от условията на хабитата им. Женската ще пази гнездото няколко дни, преди да се откаже. Летящите дракони рядко се връщат за да се грижат за малките си.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

От Филипините до Малайзия и Индонезия. Най-много видове летящи дракони се срещат в югозападните тропически гори на Азия и Индия, включително и Борнео и Филипинските острови.

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

В дивата природа летящия дракон е териториално животно. Обикновено мъжките маркират 2 или 3 дървета като своя територия и могат да притежават 1 до 3 женски. При среща между два самеца те изпъват частично или напълно кожата на гушата си и крилете си, а също така могат периодично да се изправят и снишават. Разпъването на кожата създава илюзия, че летащия дявол е по-голям и в моменти на опасност той прибягва към това средство за сплашване.

Придвижване с летене[редактиране | редактиране на кода]

За преодоляване на големи разстояния летящият дракон се плъзга по въздуха благодарение на голямата площ, която образуват разпънатите му крила. Преди да се спусне той застава надолу с главата. Никога не лети (планира), когато вали или когато има силен вятър.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]