Липопротеини с ниска плътност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Липопротеини с ниска плътност (ЛПНП, ЛНП, на английски: Low density lipoprotein, LDL) се наричат най-атерогененният клас липопротеини в кръвта. ЛПНП се образуват от липопротеини с много ниска плътност (ЛПМНП) по време на липолиза. LDL пренасят в организма холестерол, триглицериди, каротиноиди, витамин Е и някои други липофилни компоненти. Тези липопротеини са едни от основните носители на холестерол в кръвта. Техните повишени нива могат да причинят мастни отлагания в стените на кръвоносните съдове (обикновено в артериите). Затова се наричат още „лоши“ нискомолекулни липопротеини или „лош холестерол“ поради връзката му с риска от атеросклероза.

Частицата на ЛПНП съдържа една молекула аполипопротеин B-100 (апоB-100) като белтъчен компонент, който стабилизира структурата на частиците и е лиганд за ЛПНП-рецептора (LDL-R). Размерите на ЛПНП варират от 18 до 26 nm. [1].

С увеличаването на атеромата артериалната стена се разкъсва и освобождава кръвни съсиреци, което води до стесняване на артерията. ЛПНП пренасят в по-тесни съдове холестерола и липидите, които поддържат човешкото тяло живо.

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

ЛПНП се образуват от ЛПМНП в процеса на хидролизиране на последните под действието отначало на липопротеинлипази, а след това на чернодробната липаза. При това относителното съдържание на триглицеридите в частицата забележително пада, а холестеролът расте. По този начин ЛПНП е завършен етап на обмена на ендогенни (синтезирани в черния дроб) липиди в организма.

Роля в патологията[редактиране | редактиране на кода]

ЛПНП пренасят в организма холестерол, и тяхното повишено ниво може да причини мастни натрупвания в стените на кръвоносните съдове (обикновено в артериите). Нивото на LDL-холестерола е свързано с висок риск от атеросклероза и нейните прояви като инфаркт на миокарда, инсулт и периферна артериална оклузия. Поради тази причина ЛПНП (LDL)-холестеролът често се нарича „лош холестерол“, за разлика от ЛПВП (HDL) „добър холестерол“. Трябва да се отбележи, че малкият LDL-холестерол е по-атерогенен от по-големия.

Наследствена форма на заболяването с високо ниво на ЛПНП е наследствената хиперхолестеролемия или хиперлипопротеинемия II тип (различават се типове IIa и IIb, класификация на Фредриксон-Леви-Лис).

Поглъщане от клетките[редактиране | редактиране на кода]

Ако клетката се нуждае от холестерол, тя синтезира ЛПНП-рецептори, които след синтеза се транспортират до клетъчната мембрана. В клетъчната мембрана LDL рецепторите се намират в кавеоли, съдържащи клатрин. ЛПНП, циркулиращи в кръвта, се свързват с тези трансмембранни рецептори и се ендоцитират от клетката. След поглъщаенето ЛПНП се доставя до ендозомите и след това до лизозомите, където естерите на холестерола се хидролизират и холестеролът навлиза в клетката.

Препоръчителни концентрации[редактиране | редактиране на кода]

Препоръчителни рамки за нивото на ЛПНП са разработени от Американската сърдечна асоциация, Националните здравни институти и NCEP през 2003 г.

Нива на ЛПНП (LDL) в кръвта
Ниво
мг/дл
Ниво
ммол/л
Интерпретация
< 70
< 100
.
< 1,81
< 2,586
.
Идеално ниво за лица с висок риск от сърдечно-съдови заболявания.
Идеално ниво за здрави хора.
Понижен риск от ИБС, но рядко се постигат при възрастни.
100 – 129 2,586 – 3,362 Добро ниво.
130 – 159 3,362 – 4,138 Средно ниво.
160 – 189 4,138 – 4,9 Високо ниво. Препоръчително е да се използва диета за понижаване под 3,362 mmol/L, което може да доведе до депресивни разстройства, повишен риск от инфекциозни и онкологични заболявания. Ако високото ниво се запази продължително време, се препоръчва да се обмисли лекарствена терапия. [2].
> 190 > 4,9 Много високо ниво, висок риск от ИБС. Наложителна е терапия с лекарства.

За хора с висок риск от сърдечно-съдови заболявания може да бъдат намалени числата на всички нива. Концентрациите са само препоръчителни и са разработени на основата на понижената смъртност от сърдечно-съдови заболявания (по-малко от 2 – 3 % на година или 20 – 30 % за 10 г.) на ограничен избор на лица с такова ниво на ЛПНП. Някои индивиди и цели групи хора могат да имат много високи концентрации на LDL, които не са свързани с никакъв риск. Според ред нови изследвания влиянието на „лошите“ нискомолекулни липопротеини върху сърдечно-съдовите заболявания е спорно. [2]

Факторите, които повишават нивото на „лошия“ холестерол, включват: тютюнопушене; наднормено тегло или затлъстяване, преяждане; хиподинамия или недостатъчна физическа активност; нездравословна диета с високо съдържание на транс-мазнини (съдържащи се в частично хидрогенирани мазнини), високо съдържание на въглехидрати в храната (особено лесно смилаеми, като сладкиши и сладкарски изделия), недостатъчно фибри и пектини, липотропни фактори, полиненаситени мастни киселини, микроелементи и витамини; стагнация на жлъчката в черния дроб с различни нарушения в работата на този орган (също води до холелитиаза) – възниква при злоупотреба с алкохол, някои вирусни заболявания, прием на някои лекарства; някои ендокринни нарушения – захарен диабет, хиперсекреция на инсулин, хиперсекреция на хормони на надбъбречната кора, дефицит на тиреоидни хормони, полови хормони.

Повишено ниво на „лош холестерол“ може да се наблюдава и при някои заболявания на черния дроб и бъбреците, придружени от нарушение на биосинтеза на „правилните“ липопротеини в тези органи. Той може да бъде и наследствен, наследен поради някои форми на така наречената „фамилна дислипопротеинемия“. В тези случаи пациентите обикновено се нуждаят от специална лекарствена терапия.

Факторите, които понижават нивото на „лошия холестерол“, включват физическо възпитание, спорт и като цяло редовна физическа активност, спиране на тютюнопушенето и консумация на алкохол, храна, съдържаща малко наситени животински мазнини и лесно смилаеми въглехидрати, но богата на фибри, полиненаситени мастни киселини, липотропни фактори (метионин, холин, лецитин), витамини и микроелементи.

Начини за нормализиране на нивата на ЛПНП[редактиране | редактиране на кода]

В комплексната терапия, насочена към намаляване на концентрацията на LDL, има лекарствени и нелекарствени методи.

Нелекарствени методи за намаляване на ЛПНП[редактиране | редактиране на кода]

За понижаването на концентрацията на LDL допринасят намаляването на приема на калории, диета с ниско съдържание на животински мазнини, лесно смилаеми въглехидрати [3]. Лекарите препоръчват отказ от пържени храни, злоупотреба с алкохол (повече от 24 g по отношение на чист алкохол на ден) [4], цигари [5]. Препоръчително е да се включат в диетата храни, съдържащи полиненаситени мастни киселини (Омега-3), пресни зеленчуци, плодове, билки, бобови растения. Също така се препоръчват редовни упражнения, трябва да се избягва стресът и да се поддържа оптимално телесно тегло.

По мнение на специалистите, лечението на нарушенията на липидния метаболизъм във всеки случай трябва да започне с премахване на рисковите фактори и назначаване на диета за понижаване на холестерола. В същото време е възможно диетата да се разглежда като монотерапия само ако пациентът е готов да я спазва през целия си живот. [3]

Лекарствени методи за понижаване на ЛПНП[редактиране | редактиране на кода]

В медицината се използват пет основни класа лекарства за коригиране на нарушенията на липидния метаболизъм:

  • Инхибитори на метилглутарил-СоА редуктаза („статини“): симвастатин, ловастатин, правастатин, флувастатин, аторвастатин, церивастатин, розувастатин, питавастатин.
  • Фибрати: клофибрат, безафибрат, алуминиев клофибрат, гемфиброзил, фенофибрат, симфибрат, ронифибрат, ципрофибрат, етофибрат, клофибрид.
  • Вещества, които усилват секрецията на жлъчните киселини: холестирамин, холестипол, колекстран, колесевелам.
  • Ниацин и производни на никотинова киселина: ницеритрол, ниацин (никотинова киселина), никофураноза, алуминиев никотинат, никотинов спирт (пиридилкарбинол), аципимокс.
  • Други понижаващи липидите лекарства и фитопрепарати: екстракти от пълзящ трибулус, декстротироксин, пробукол, тиаденол, бенфлуорекс, меглутол, омега-3 мастни киселини, магнезиев пиридоксал 5-фосфат глутамат, езетимиб, поликозанол [6][7][8][9].

Показанието за медикаментозна терапия е неефективността на немедикаментозната терапия (диета) в рамките на три месеца. В същото време употребата на лекарства за понижаване на липидите не означава отказ от диетата. Напротив, всяка лекарствена терапия за нарушения на липидния метаболизъм ще бъде ефективна само ако се спазва диетата.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. [1] Segrest JP, Jones MK, De Loof H, Dashti N (September 2001). „Structure of apolipoprotein B-100 in low density lipoproteins“. Journal of Lipid Research 42 (9): 1346 – 67. PMID 11518754.
  2. а б LDL-C does not cause cardiovascular disease: a comprehensive review of the current literature // www.tandfonline.com
  3. а б Принципы лечения нарушений липидного обмена. И. А. Либов, Д. А. Иткин, С. В. Черкесова. РМАПО, Москва
  4. Beneficial effect of low ethanol intake on the cardiovascular system: possible biochemical mechanisms – Vasdev S., Gill V., Singal P.K., издание „Vascular Health and Risk Management-Vasc Health Risk Manag-Vascular Health and Risk Management“, том 2, № 3, стр. 263 – 276, 2006.
  5. Relationship between smoking habits and low-density lipoprotein-cholesterol, high-density lipoprotein-cholesterol, and triglycerides in a hypercholesterolemic adult cohort, in relation to gender and age – Schuitemaker G.E., Dinant G.J., van der Pol G.A., van Wersch J.W. – издание C„lin Exp Med“, том 2, № 2, стр. 83 – 85, 2002.
  6. Dalmer Laboratory. Policosanol vs lovastatin: Comparative study on efficacy, safety and tolerability in the treatment of type-II hypercho-lesterolemia.
  7. Benitez M., Romero C., Mas R. et al. (1997): A comparative study of policosanol vs pravastatin in patients with type-II hypercholester-olemia. Curr. Ther. Res. 58:859 – 67.
  8. Ortensi G., Gladstein J., Vail H. and Tesone P.A. (1997): A comparativc study of policosanol vs. simvastatin in elderly patients with hypercho-lesterolemia. Curr. Ther. Res. 58:390 – 401.
  9. Illnait J., Castano G., Mas R. and Fernandez J.C. (1997): A comparative study on the efficacy and tolerability of policosanol and simvastatin for treating type II hypercholesterolemia. Abstract front the 4th International Confereiicc on Preventive Cardiology. June 29-July 3. Can. J. Cardiol. 13:Suppl. B, 342B.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]