Лоялност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Военен плакат, насърчаващ лоялността към армията и Червения кръст

Лоялността, най-общо, е преданост и вярност към нация, кауза, философия, държава, група или човек[1]. Философите не са единни в това кой може да бъде обект на лоялност. Според едни, лоялността е строго междуличностна и обект на лоялност може да бъде само друг човек. Според други, обектът може да бъде и друг, например в правото и политическата наука лоялността е вярност на индивида към нацията му по рождение или към нацията, към която се присъединява доброволно чрез полагане на клетва (натурализация).

Историческа концепция[редактиране | редактиране на кода]

Западен свят[редактиране | редактиране на кода]

Класическата трагедия често се основава на конфликта, произтичащ от раздвоена лоялност. Евтифрон, един от ранните диалози на Платон, се основава на етичната дилема пред Евтифрон, възнамеряващ да обвини в убийство собствения си баща, причинил смъртта на роб поради небрежност.

В Евангелието от Матей 6:24 Исус заявява: „Никой не може да служи на двама господари. Или ще мрази единия, а другия ще обича, или ще бъде посветен на единия, а другият ще презира.". Това е свързано с властта на господаря над слугите си (според Ефесяни 6:5), който според библейския закон дължи неразделна лоялност към своя господар (според Левит 25:44 – 46).[2] От друга страна, „Отдайте на кесаря“ на синоптичните евангелия, признава възможността за отделна лоялност (светска и религиозна) без конфликт, но ако лоялността към човека противоречи с лоялността към Бога, последната има предимство.[3]

Енциклопедия Британика, XI издание, определя лоялността като „вярност към суверенното или установено правителство на своята страна“, както и „лична отдаденост и почит към суверенното и кралското семейство“. Тя проследява думата „лоялност“ до XV век, като отбелязва, че тя се отнася предимно до вярност в служенето, в любов или в клетва, която човек е направил. Смисълът, който Британика дава като основна, се дължи на промяна през XVI век, като отбелязва, че произходът на думата е в старофренското „loialte“, което от своя страна се корени в латинското „lex“, което означава „закон“. Който е лоялен, във феодалния смисъл на вярността, има пълни законни права вследствие на вярността си към феодала. Следователно Британика от 1911 г. извежда своето първоначално значение на лоялността към монарха[4]

Източна Азия[редактиране | редактиране на кода]

Лоялността е измежду многото добродетели на конфуцианството, което означава да се направи най-доброто, което можеш да направиш за другите.

Лоялността е най-важната и често подчертана добродетел в Бушидо. В комбинация с шест други добродетели, които са праведност (義), смелост (勇), доброта, (仁), уважение (礼), искреност (誠), и чест (名誉), те формират кода на Бушидо: „По някакъв начин е имплантиран в хромозомния им грим, за да бъде лоялен“[5].

Съвременни концепции[редактиране | редактиране на кода]

Джосая Ройс представя различна дефиниция на концепцията за лоялност в книгата си от 1908 г. „Философията на лоялността“. Според Ройс, лоялността е основна добродетел, „сърцето на всички добродетели, централното задължение сред всички задължения“. Ройс представя лоялността, която определя в дълбочина, като основен морален принцип, от който всички други принципи могат да бъдат изведени[6]. Кратката дефиниция, която той дава на идеята е, че лоялността е „желаната и практична и задълбочена преданост на човека към каузата“[7][6]. Лоялността е решителна в това, че тя не е просто случаен интерес, а цялостна ангажираност към каузата[8].

Кучето Фокси охранява тялото на своя господар Чарлз Гоу, Едуин Ландсир, 1829

При животните[редактиране | редактиране на кода]

Животните, като домашни любимци, имат силно изразено чувство за лоялност към хората. Известни случаи са Грейфрайърс Боби, скай териер, който стоял на гроба на господаря си четиринадесет години; Хачико, куче, което се завръща на мястото, където се среща с господаря си всеки ден в продължение на девет години след смъртта му[9]; и Фокси, шпаньол, принадлежащ на Charles Gough, който е останал от страна на мъртвия си господар в продължение на три месеца на Helvellyn в Lake District през 1805 г. (въпреки че е възможно Фокси да е ял от тялото на Gough).

В Махабхарата праведният цар Юдхиштира се появява при вратите на Небето в края на живота си с бездомно куче, което е взел по пътя като спътник, като преди това е загубил починалите си братя и жена. Богът Индра е готов да го приеме в Рая, но отказва да приеме кучето, затова Юдхиштира отказва да изостави кучето и се готви да се откаже от вратите на Небето. Тогава кучето се разкрива като проявление на Дхарма, богът на правдата и справедливостта, и се оказа неговото обожествено Аз. Юдхиштхира влиза в небето заедно с кучето си, бога на праведността[10][11]. Юдхиштира е известен с епитета Дхармапутра, владетелят на праведния дълг.

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Loyalty definition and meaning – Collins English Dictionary. Посетен на October 15, 2018.
  2. White, Edward J.. The Law in the Scriptures: With Explanations of the Law Terms and Legal References in Both the Old and the New Testaments. The Lawbook Exchange, Ltd, 2000. ISBN 978-1-58477-076-3. с. 295.
  3. Christian political thought. // Western Political Thought. Atlantic Publishers & Distributors, 1998. ISBN 978-81-7156-683-9. с. 220 et seq.
  4. Vandekerckhove, Wim. Whistleblowing and organizational social responsibility: a global assessment. Ashgate Publishing, Ltd, 2006. ISBN 978-0-7546-4750-8. с. 127 et seq.
  5. Hurst, G. Cameron. Death, Honor, and LoyalityШаблон:Sic: The Bushidō Ideal. // Philosophy East and West 40 (4). October 1990. DOI:10.2307/1399355. с. 511 – 527.
  6. а б Thilly, Frank. Review of The Philosophy of Loyalty. // Philosophical Review 17. 1908.
    reprinted as Thilly, Frank. Review of The Philosophy of Loyalty. // Critical responses to Josiah Royce, 1885 – 1916. Т. 1. Continuum International Publishing Group, 2000. ISBN 978-1-85506-833-9.
  7. Kleinig, John. Loyalty. Metaphysics Research Lab, Stanford University, 2007-08-21.
  8. Mullin, Richard P.. Josiah Royce's Philosophy of Loyalty as the Basis for Democratic Ethics. // Democracy and the post-totalitarian experience. Т. 167. Rodopi, 2005. ISBN 978-90-420-1635-4. с. 183 – 84.
  9. Katharine Rogers. First Friend. // April 2010.
  10. Mahabharata, book 17, ch. 3
  11. Bennett, supra, pp. 684 – 85
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Loyalty“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.