Луис Корвалан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луис Корвалан
Luis Alberto Corvalán Lépez
чилийски политик

Роден
Пелю, Чили
Починал
21 юли 2010 г. (93 г.)
Сантяго, Чили

НационалностFlag of Chile.svg Чили
Работил вначален учител, журналист
ПсевдонимЛучо
НаградиЛенин
Октомврийска революция
Ленинска награда за мир
Политика
Убеждениякомунизъм
Комунистическа партия на Чили
Генерален секретар1958 - 1989
Провинция Консепсион
Сенатор1961 - 1969
Провинция Валпараисо
Сенатор1969 - 1973
Известен сполитически затворник от 1973 до 1976
Противник наАугусто Пиночет
ОтличияОрден на Октомврийската революция (Flag of the Soviet Union.svg СССР, 1986)
Семейство
ДецаАлберто Корвалан, починал в България

Уебсайт
Луис Корвалан в Общомедия

Луис Корвалан (на испански: Luis Alberto Corvalán Lépez) e чилийски политик, генерален секретар на Комунистическата партия на Чили от 1958 до 1989 г.

След държавния преврат в Чили, извършен от Аугусто Пиночет на 11 септември 1973 г., Луис Корвалан е арестуван и изпратен в концлагер.[1] На 18 декември 1976 г. е освободен и разменен в Цюрих, срещу политическия дисидент Владимир Буковски, от СССР.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Луис Корвалан е роден на 14 септември 1916 г. в Пелю, близо до Пуерто Монт, в Чили. Баща му е учител, а майка му - селянка. През 1931 г. постъпва в педагогическото училище в Чиляна, което завършва през 1934 г. със специалност „начален учител“. Работи по специалността си около година, след което е уволнен, по политически причини.[1]

Партийна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През втората половина на 1930-те, Луис Корвалан работи в Съюза на комунистическата младеж, след което става партиен журналист и организира нелегална печатница. Работи във вестник „Народен фронт“. От 1940 г. отговаря за профсъюзния сектор в централния печатен орган на Комунистическата партия на Чили (КПЧ) - вестник „Сигло“. От 1946 г. е главен редактор на вестника.

През 1948 г. Луис Корвалан става ръководител на отдела за пропаганда на Централния комитет на КПЧ. От 1952 г. е член на Централния комитет, а от 1956 г. - член на Политическата комисия и Секретариата на ЦК на КПЧ. През 1958 г. е избран за Генерален секретар на КПЧ и остава на поста си до 1989 г.

От 1961 до 1969 е сенатор на провинция Консепсион, а от 1969 до 1973 г. - на Валпараисо.[1]

Политически затворник[редактиране | редактиране на кода]

След държавния преврат в Чили, извършен на 11 септември 1973 г. от Аугусто Пиночет, Луис Корвалан е арестуван и три месеца е държан в единична килия, след което е изпратен в концлагер на острова Досон. В средата на 1974 г. е прехвърлен в концлагера „Ритоке“, а след това - в „Трите тополи“ („Трес Аламос“) в Сантяго.

На 18 декември 1976 г. е освободен и разменен в Цюрих, срещу дисидента Владимир Буковски, от СССР.

След освобождаването[редактиране | редактиране на кода]

От освобождаването си, до 1983 г. живее и работи в Москва.

През 1986 г. е награден с Ордена на Октомврийската революция от СССР, за борбата му за мир, демокрация и социален прогрес, както и за приноса му за дружбата между народите на Чили и СССР.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Луис Корвалан. Биографическая справка. // РИА новости, 21-07-2010. Посетен на 03-08-2019. (на руски)
  2. Обмен Луиса Корвалана на диссидента Владимира Буковского. Справка. // РИА новости, 18-12-2011. Посетен на 03-08-2019. (на руски)