Луи Огюст Бланки
| Луи Огюст Бланки Auguste Blanqui | |
| френски социалист и революционер | |
 | |
| Роден |
8 февруари 1805 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Жером-Адолф Бланки |
| Уебсайт | |
| Луи Огюст Бланки в Общомедия | |
Луи Огюст Бланки (на френски: Louis Auguste Blanqui), известен като Огюст Бланки, роден на 8 февруари 1805 г. в Пюже-Тение и починал на 1 януари 1881 г. в Париж, е френски социалист революционер, приндлежащ към социалистите немарксисти. Историкът Мишел Уинкок го класифицира като един от основателите на френската ултралевица, която се противопоставя на демократичните избори, считайки ги за „буржоазни“[1] и която се стреми към „истинско социално равенство“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
След 1830 г., все още студент, Бланки прави наблюдението, че революцията може да установи волята на хората само чрез насилие[2]: „политическата забрана“, която поставя хората без гаранция, без защита, пред „омразното господство на привилегированите“, неизбежно води до борба. В резултат на неговите въстанически опити той е затворник през голяма част от живота си, което му дава псевдонима „Затворникът“ („l’Enfermé“).
В 1880 - 1881 година той издава вестника „Ни Дю Ни Метър“ (на френски: Ni dieu ni maître, Без бог, без господар), чието заглавие става лозунг на анархисткото движение.
Избрана библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Défense du citoyen Louis-Auguste Blanqui devant la cour d’assises, 1832.
- Instructions pour une prise d'arme, 1866[3].
- La Patrie en danger, 1871.
- L'Éternité par les astres, 1872.
- Critique sociale. Capital et travail. tome I. Paris: F. Alcan, 1885, 310 pp.
- Critique sociale. Fragments et notes. tome II. Paris: F. Alcan, 1885, 396 pp.
За него
[редактиране | редактиране на кода]- Gustave Geffroy, L'enfermé, París, 1897
- Karl Hans Bergmann, Blanqui. Ein Rebell im 19. Jahrhundert. Campus, Frankfurt am Main 1986, ISBN 3-593-33593-X.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Michel Winock, La gauche en France, p. 26.
- ↑ David Parker, Revolutions and the Revolutionary Tradition: In the West 1560-1991, New York, Routledge, 2002 (ISBN 978-1-134-69059-6), 256 p.
- ↑ Avec une préface de Elsa Guillalot, Grenoble, Éditions Cent Pages, 2009 ISBN 978-2-9163-9015-4
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения на Бланки в дигиталната библиотека Les classiques des sciences sociales Архив на оригинала от 2013-06-22 в Wayback Machine.
|
