Лютица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лютица
Най-източната кула от крепостта с поглед към долината на Арда и Марица на територията на Гърция и Турция
Най-източната кула от крепостта с поглед към долината на Арда и Марица на територията на Гърция и Турция
Местоположение
Relief Map of Bulgaria.jpg
41.5025° с. ш. 26.0628° и. д.
Лютица
Местоположение в България
Страна Флаг на България България
Археология
Период Средновековие
Входът към крепостта
Основите на епископската църква

Лютица е българска средновековна крепост, съществувала от 9[1] до 18 век. Намира се югозападно и в близост до град Ивайловград. Разположена е на връх „Градището“ намиращ се на едно от последните възвишения на Източните Родопи. Лютица е една от най-добре запазените български средновековни крепости и една от най-големите в Източните Родопи. Известна е още с имената „Мраморният град“ и „Цитаделата на Калоян“[2]. Разрушавана е многократно‚ а в сегашния си вид е построена през 12–13 век.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Лютица е разположена на около десетина километра югозападно от град Ивайловград. До нея се достига от кв. Лъджа по черен път. Пътят е проходим с автомобил до Лъджанския манастир. Оттук пеша се достига за около 2-3 часа. Намира се на надморска височина около 560 m. По пътя до крепостта се преминава покрай Атеренския мост и Атеренска река. При надморска височина около 430 m и на около километър преди крепостта маршрутът преминава през обезлюденото от средата на 20-ти век село Рогозово.

Исторически сведения[редактиране | редактиране на кода]

Находките от керамика, монети, накити, метални и костени предмети от бита, архитектурни детайли показват, че хълмът е бил обитаван от I хил.пр.Хр. Историческите свидетелства за района на Ивайловград показват, че тази територия става част от българската държава още в началото на IХ в., когато границата с Византия е минавала приблизително по същите места. Лютица е била център на епископия (IX – XVII в.) и архиепископия (XVII – XVIII в.). Основният градеж се датира още от IV – VI в. Лютица достига своя разцвет в ХIII-ХIV в., а твърдината е просъществувала чак до края на XVIII в., когато запада, губейки значението си като фортификационно съоръжение, а нейните жители се преселват край близките минерални извори и основават село Лъджа. След османското нашествие продължава да се използва църквата, а в подножието на хълма се изгражда малък манастир.

Крепостта Литица или Лютица е спомената от поне двама византийски автори. За първи път името на крепостта се появява в епископските списъци от времето на император Лъв VI (886–912). Упомената е и по–късно около 940 г[3]. В един от изворите е описана обсадата на Димотика от цар Калоян през 1207 г. Според Никита Акрополит след като отстъпил назад, Калоян поел по долината на Арда. Съвременникът и участник в събитията-рицарят Жофроа дьо Вилардуен е свидетел на оттеглянето. Според него българският владетел настанява войските си „в една подвластна нему крепост“. Някои историци са на мнение, че това е крепостта Лютица.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Лютица е разположена на площ от 26 декара. Оградена е от крепостни стени с дължина над 600 m, които на повечето места са добре запазени. Те очертават неправилна елипса, съобразена с конфигурацията на терена[4]. Входът е от запад, само един, фланкиран от две правоъгълни кули, разположени с дългата си страна перпендикулярно на стените. Укреплението има общо 12 кули с правоъгълен план и една с осмостенен. Материалът, от който е изградена крепостта е мрамор, поради което е придобила и известност като „Мраморният град“.

От вътрешността са разкрити две църкви, като по-ранната е епископска базилика, донжонът, обширен некропол, основи на жилищна кула, резервоар за вода, на дъното на който се откриват материали от времето на траките, останки от древна канализационна система. Около крепостта има следи от външен град, а в основата на хълма са разположени некрополи от различни епохи. При разкопките са открити доказателства, че мястото е било обитавано от късната бронзова епоха. Откритите керамични съдове са идентични с тези от Плиска и Преслав, с което се доказва, че крепостта е българска и е била център на високо развита култура.

По-ранната църква е трикорабна, богато украсена със стенописи и с пластично оформени пана от мрамор. По-късната е малка, с двускатен покрив, покрит с керемиди. Била е увенчана с кръст, който археолозите откриват сред руините. Проучването показва, че водният резервоар е изсечен в скалата още през късната бронзова епоха, а през средновековието е използван последователно като водохранилище, жилище и яма за отпадъци.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]