Магнитна лента

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
7-инчова ролка с магнитна лента за запис на аудио, типично използвана в периода 1950 – 70 г.

Магнитната лента е средство за магнитен запис, състоящо се от тънко магнитно покритие върху дълга и тясна тънка пластмасова лента, едната повърхност на която е покрита с железен оксид, променящ свойствата си под въздействието на магнитно поле. Създадена е в Германия, въз основа на натрупания опит при звукозапис върху магнитна жица. Устройствата, с които се извършва запис или възпроизвеждане на звук и видео върху магнитна лента се наричат съответно магнетофон и видеомагнетофон. Устройство, което съхранява компютърни данни върху магнитна лента, се нарича устройство с магнитна лента или стример.

Магнитната лента извършва революция в звукозаписа и радиоразпръскването. По време, когато радиопредаванията са само на живо, тя позволява да се направи предварителен запис. По време, когато грамофонните плочи се записват наведнъж, тя позволява записът да се извърши на части, след което частите да се миксират и редактират с незначителна загуба на качество. Магнитният запис на данни е ключова технология в ранните години на развитие на компютрите, защото позволява механично да се създават огромни потоци от данни, да се съхраняват дълго време и да се достъпват отново при нужда.

Лентата може да бъде навита:

  • на ролка
  • в касета

Върху лентата може да се записва (или чете) информация посредством магнитна глава, с приложено към нея магнитно поле, чийто интензитет се изменя в съответствие със записваната върху лентата информация. Последната може да бъде най-общо казано два вида:

  • аналогова
  • цифрова

Области на приложение[редактиране | редактиране на кода]

за запис на компютърни данни
за запис на звуков сигнал в аналогова форма
за запис на звуков сигнал в цифрова форма
за запис на видео
за банкиране