Мамон (бог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мамон.

Мамон
Ill dict infernal p0455 mammon.jpg
Характеристики
Описание демон на материалното богатство и алчността
Мамон в Общомедия

Мамонът е олицетворение от Новия завет на Библията на материалното богатство и алчността. Най-често се персонифицира като божество, а понякога се включва и като един от седемте демона на Баал.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Понякога за евреите, тъй като най-често с олицетворяването на Мамона си служи в евангелския текст Матея, е прелъстител за нарушаването на първата и втората от Десетте Божи заповеди. Възприема се двуяко – и като символа на властта, т.е. на Цезаря или императора (комуто се плащат налозите и който го въвежда в обращение, макар и парите сами по себе си да нямат собственост), и на собственото сребролюбие. В този смисъл според евангелист Матея, Спасителят си служи с алегорията в проповедта на планината:

Никой не може да слугува на двама господари:

защото или единия ще намрази, а другия ще обикне;

или към единия ще се привърже, а другия ще презре.

Не можете да служите на Бога и на Мамона.

— (Мат. 6:24)

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Етимологията на думата в късния латински идва от койнеμαμμωνάς“ – в който е възприет от сирийски и арамейски (семитската лингва франка или езикът на Исус Христос), където значи „богатство, пари“.[1][2] В същия смисъл е значението на „мамон“ и на иврит в смисъл на пари[3][4][5] и/или богатство[6] и/или вещи.[7]

Християните използват името на Мамона в пейоративен смисъл и като описание на лакомията и несправедливата светска печалба. Той е олицетворение на фалшивия бог в Новия Завет (Мат. 6:24; Лука 16:13). Мамонът символизира прекомерния материализъм, трупането на материално богатство, т.е. на парите и алчността, но като негативно обществено явление с пагубно социално влияние.

Мамон е семитска дума за означението на пари или богатство и по принцип се свързва с Древна Сирия.[8] Няма данни в древносирийския пантеон да е съществувал такъв Бог, а като „фалшиво“ божество е въздигнат и персонализиран от средновековната християнска литература. Тома Аквински метафорично описва греха на сребролюбието като „Мамон“. По този начин и самата дума е преминала и във фински и естонски език – като синоним на парите.


Поклонението на Мамона – живопис от 1909 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hastings, James, ed.; New York, Scribners, 1908 – 1921, Encyclopedia of Religion and Ethics, Volume 8:374
  2. John Parkhurst, Edition 5, 1809, Oxford University, A Greek and English lexicon to the New Testament. To this is prefixed a Greek grammar, p414 (Aramaic = Chaldee)
  3. Michael Sokoloff, JHU Press, Jan 3, 2003, A Dictionary of Jewish Babylonian Aramaic of the Talmudic and Geonic Periods, p.682
  4. Translation and definition „ממון“, Dictionary Hebrew-English online (Modern Hebrew)
  5. Howard H. Covitz, PhD, 30 март 2000, Shabbos and Proper Nouns: „When scriptural translators chose not to translate ממון (mammon), this common Babylonian-exile word for money, they effectively neutered the Galilean’s admonition against idolizing riches, against wealth-worship, by thus-making scripture resonate with proscriptions against another transgression, against the worship of strange Gods.“
  6. Fernandez, Miguel Perez. An Introductory Grammar of Rabbinic Hebrew. Brill, 1999. ISBN 978-90-04-10904-9. с. 5.
  7. R. T. France, „God and Mammon“ in The Evangelical Quarterly, Vol. 51 (Jan.-Mar. 1979), p. 9
  8. Bible – Revised Standard Verion (RSV), footnotes p6 NT Mt 6:24, Melton Book Company, 1971