Направо към съдържанието

Манол Николов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Манол Николов
Лична информация
ПрякорМъната
Роден
Манол Николов Василев
10 октомври 1919 г.
Починал31 март 2002 г. (82 г.)
Постнападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1939 – 1952
1943
Славия (София)
Мюнхен 1860*
 –
3
 –
(1)
Национален отбор
1943 – 1949 България2(0)
Треньор
1957
1962 – 1964
1964 – 1966
1969 – 1970
1982 – 1983
Славия (София)
Чардафон (Габрово)
Славия (София)(помощник)
Чардафон (Габрово)
Янтра (Габрово)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.

Манол Николов – Мъната е български футболист и треньор. Играе за Славия (София) в продължение на 14 години с кратко прекъсване през 1943 г., когато носи екипа на германския Мюнхен 1860. Има 2 мача за националния отбор на България.

Започва да играе в Славия през 1939 г. Част е от големия отбор на „белите“, начело с треньора Франц Кьолер, който печели три титли на страната – през 1939, 1941 и 1943 г. През 1941 г. е основен голмайстор на отбора, като до финалния мач за титлата вкарва във всеки двубой. На следващата година Славия стига полуфинала, където губи от Македония (Скопие) с общ резултат 4:5. Николов вкарва 2 гола в тези срещи.

В началото на 1943 г. подсилва Мюнхен 1860 за финалите на първенството на Германия. Дебютира в първия елиминационен рунд срещу Щутгарт, като баварският тим печели с 3:0. В 1/8-финалите Николов вкарва втория гол за успеха над Кикерс Офенбах с 2:0.[1] Мюнхен 1860 стига до 1/4-финалите, където отпада от Фърст Виена ФК.

Завръща се в Славия, като печели шампионата и Царската Купа през 1943 г. В първия мач от финалите срещу Левски вкарва победния гол с удар от воле. От 1948 г. е капитан на „белите“.[2] Завършва кариерата си през 1952 г.

Дебютира за националния отбор в контрола срещу Унгария на 6 юни 1943 г., загубена с 2:4. През 1949 г. е отново повикан в представителния тим и играе в приятелски мач с Албания (0:0).[3]

Треньорска кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Започва треньорската си кариера като помощник-треньор на Славия. През 1957 г. поема първия тим на „белите“.[4] През 1962 г. застава начело на Чардафон (Габрово) и остава там около 3 години. Успява да стабилизира отбора, който преди неговото идване е заплашен от изпадане от Б група. Завръща се в Славия като помощник на Добромир Ташков и помага на тима да спечели два пъти Купата на Съветската армия.

През 1969/70 класира Чардафон за А група, след като печели Северната Б група.[5] Приключва треньорската си кариера през 1983 г., след като Янтра не успява да се класира за А група след загуба от Осъм (Ловеч).

  • Шампион на България – 1939, 1941, 1943
  • Царска купа – 1943
  • Северна Б група – 1969/70