Направо към съдържанието

Мануил Раул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мануил Раул
Семейство
РодРаули

Мануил Раул или Рали (на гръцки: Μανουήλ Ῥαούλ или Ῥάλης) е византийски сановник от средата на XIV век, известен благодарение на оцелялата част от кореспонденцията му с височайши личности от неговото време.

Член на неизвестен клон на аристократичното семейство Раули/Ралини, Мануил вероятно е роден в Мистра, но израства и се обучава в Солун. След това служи като секретар (граматик) в Деспотство Морея при деспот Мануил Кантакузин, докато влошеното му зрение не го принуждава да подаде оставка ок. 1362 г.[1] Имал син на име Никифор.[2]

Оцелели са дванадесет негови писма, три от които са адресирани до император Йоан VI Кантакузин, а останалите – до други длъжностни лица, литератори и един игумен на манстир. Според Оксфордския речник на Византия „повечето от писмата са доста конвенционални по тематика, но предоставят някои просопографски данни и интересни подробности от ежедневието в Пелопонес през XIV век, включително чумата от 1361– 62 година, залавянето на приятел от бандити и падане от кон, което го направило куц и му попречило да отдаде почитта си на императора“.[3]

  1. ODB, с. 1771, "Raoul, Manuel" (Alice-Mary Talbot); PLP, 24130. Ῥαούλ Μανουήλ.
  2. PLP, 24130. Ῥαούλ Μανουήλ; 24138. <Ῥαούλ> Νικηφόρος.
  3. ODB, с. 1771, "Raoul, Manuel" (Alice-Mary Talbot).

Цитирана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Manuel Raoul в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​