Мараке

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мараке
مراغه‎‎
— град —
Maragha Montage.jpg
Iran relief location map.jpg
37.3833° с. ш. 46.2667° и. д.
Мараке
Страна Флаг на Иран Иран
Провинция Източен Азербайджан
Население (2012) 146 405 души
Кмет Надер Ебрахими
Часова зона UTC+3:30
Официален сайт maraghe.com
Мараке в Общомедия

Мараке (на персийски: مراغه‎‎) е град в Иран, провинция Източен Азербайджан. При преброяването от 2012 г. има 146 405 жители.

История[редактиране | редактиране на кода]

Мараке е древен град, но точното време, когато е построен е неизвестно. Два каменни моста в добро състояние са изградени по време на управлението на Хулаку Хан (1217 - 1265 г.), който прави града столица на Илханат. Малко след това става седалище на Източната църква на патриарх Мар Ябалаха III. Мястото е заобиколено от обширни лозя и овощни градини, добре напоявани от множество канали, от реката, и се произвеждат големи количества плодове.

Една от най-известните гробищни кули, на Гонбад Кабуд (от 1197 г.), е украсена с мозайки, наподобяващи Пенроуз. Неговият мрамор е известен като Марака, съставен от травертин, който се получава в село Дашкасан на около 50 км северозападно от Мараке.

През 16 век града е управляван от кюрдското племе мукри. През 1603 г. е завладян от персийския Шах Абас I Велики и оттогава, с няколко прекъсвания е част от Иран. През 1610 г. Абас отнема града от мукрите за неподчинение, и предава властта на тюркските племена мукадам, чиито лидери ръководят провинция Марака до нейната ликвидация през 1925 г.

На 15 януари 1828 г., по време на Руско-иранската война, градът е окупиран от Нижни Новгородския 17-ти драгунски полк на руската армия, който след подписването на мирен договор се изтегля.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Планините защитават Мараке от северните ветрове, така че се развива селското стопанство и градинарството. Градът е център на лозарството и градинарството на региона. Произвеждат се сушени плодове, особено стафиди, които се изнасят. Земеделските полета дават реколта от зърнени храни, памук, грозде и други плодове.

В допълнение към градинарство, Мараке е известен с кожарство и килими. В близост до града се извършва добив на въглища и строителни камъни.

Обсерватория[редактиране | редактиране на кода]

На хълм, западно от града, са останките на известната Маракеска обсерватория, наречена Расад Хане. Сградата служи като крепост в миналото, а основите на стените са от 13 до 2 метра дебелина. Обсерваторията е построена през 13 век и е дом на най-малко десет астрономи и библиотекар, който отговаря за библиотеката, за която се твърди, че съдържа над 40 000 книги. Тази обсерватория е една от най-престижните през средновековието в Ислямската империя по време на златната епоха в ислямската наука. Известният астроном Ибн ал-Шатир извършва голяма част от работата си в тази обсерватория.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lindberg, David C.. The Beginnings of Western Science. United States, The University of Chicago Press, 1992. ISBN 9780226482057. с. 179–181.
  2. www.bpkgo.ba
  3. www.gorazde.ba
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Maragheh“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.