Марие Ротрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марие Ротрова
Марие Ротрова (октомври 2009 г.)
Марие Ротрова (октомври 2009 г.)
Информация
Родена
13 ноември 1941 г. (80 г.)
От  Чехия
Стил поп, соул
Професии певица
Активност 1960 г. – настояще
Лейбъл Супрафон
Уебсайт marierottrova.cz
Марие Ротрова в Общомедия

Ма̀рие Ро̀трова (на чешки: Marie Rottrová) (13 ноември 1941 г., ОстраваХрушов) е чешка певица, пианистка, композиторка, текстописка и телевизионна водеща.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произхожда от католическо музикално семейство – баща ѝ Владимир е органист, а майка ѝ Лудмила – оперетна певица. Когато Марие е на две години, се ражда брат ѝ Владимир. Учи се да свири на пиано още от малка.

След завършването си на гимназията в Бохумин през 1960 г. започва работа като служителка в спестовната каса. Същата година участва на остравското музикално състезание Hledáme nové talenty („Търсим нови таланти“), на който ѝ съпровожда оркестърът на Густав Бром. Класира се на последното четвърто място, след което получава покана за участие в Чехословашката телевизия, в която първата ѝ изява е в предаването Poprvé před kamerou („За първи път пред камера“), като изпълнява песента Rozmarné stvoření на музиканта Ян Хамер и поета Яромир Хоржец.[1]

От 1961 до 1963 г. пее с бигбенда на Бржетислав Пехник и записва песни с инструменталния състав на Франтишек Търнек към радиото, както и с Остравския радио оркестър (впоследствие – „Фламинго“). През 1965 и 1966 г. пее с рок групата „Самуел“, а след нея – с група „Майестик“ до 1968 г., чийто китарист е съпругът ѝ Властимил Кучай.

Постоянна членка на „Фламинго“ става през 1969 г. (позната като „Пламеняци“ след 1973 г. вследствие на нормализацията в страната). В нея заедно с Петър Немец изпълнява предимно соулов репертоар. В певческата тройка Марие Ротрова – Петър Немец – Хана Загорова участва на второто издание на Чехословашкия бийтов фестивал през 1968 г., провело се в пражкия дворец „Луцерна“. Същата година е издаден и първият ѝ сингъл.

Първата ѝ дългосвиреща плоча с група „Фламинго“ е издадена през 1970 г. Издадена е и англоезична версия под заглавието This Is Our Soul. За успешното ѝ професионално начало допринася и това, че започва активно да сътрудничи на практика с всички големи танцови оркестри по това време. През същия период започва работа и с нови текстописци, сред които: Иржина Фикейзова, а по-късно – Ярослав Викрент и Яромир Нохавица.

През 1973 г. се класира на трето място в анкетата „Златен славей“ за популярни певци.

През 1982 г. участва на 17-ото издание на музикалния фестивал „Братиславска лира“ с песента Ten vůz už jel („Онзи автобус вече замина“) по музика на Иржи Зможек и текст на Зденек Боровец, за която печели наградата на публиката.[2]

Освен редовни турнета певицата има множество изяви и по Чехословашката телевизия (главно в остравското студио).

От 1985 г. живее в Прага, а след втория си брак – между Прага и Германия. Към края на 80-те години се появяват първите проблеми в личния ѝ живот и здравето ѝ, а след политическите събития в страната през ноември 1989 г. кариерата ѝ претърпява застой.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

От първия си брак с Властимил Кучай, продължил от 1962 до 1972 г., има двама сина – Витек и Мартин, които са композитори.

В периода 1988 – 1994 г. е омъжена за германеца Георг Бургерщайн.[1][3]

От 7 юни 2016 г. е омъжена за Милах Ржиха, заедно с когото преди брака съжителства над 11 години.[3]

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • 1970 – Flamingo (с група „Фламинго“)
  • 1971 – This Is Our Soul (английско издание на Flamingo)
  • 1972 – Marie Rottrová
  • 1976 – Flamingo, Plameňáci a Marie Rottrová 75
  • 1977 – Pěšky po dálnici
  • 1977 – Rhythm and Romance
  • 1981 – Muž č. 1
  • 1982 – Marie Rottrová vypravuje pohádky Františka Nepila
  • 1983 – Já a ty
  • 1986 – Mezi námi
  • 1987 – Marie & spol.
  • 1988 – Soul Feeling
  • 1989 – Důvěrnosti
  • 1992 – Chvíli můj, chvíli svůj
  • 1995 – Jeřabiny
  • 2001 – Podívej

Сборни албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • 1980 – Ty, kdo jdeš kolem
  • 1985 – 12×
  • 2003 – Všechno nejlepší
  • 2004 – Jen ty a já
  • 2005 – Všechno nejlepší 2
  • 2010 – Osud mi tě přál
  • 2011 – Zlatá kolekce
  • 2011 – Co mám, to dám
  • 2013 – Čas motýlů
  • 2018 – Lady Soul

Избрани песни[редактиране | редактиране на кода]

Оригинални[редактиране | редактиране на кода]

  • Čím zvoní píseň má
  • Lakomá
  • Lásko
  • Měli jsme se potkat dřív
  • Řeka lásky
  • Střapatá, nohatá
  • Skořápky ořechů
  • Ten vůz už jel
  • To nic
  • Ty, kdo jdeš kolem
  • Večerem zhýčkaná
  • Zřejmě letos nikde nejsou kytky
  • Žaluzie

Кавъри[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Český hudební slovník – Rottrová, Marie. // www.ceskyhudebnislovnik.cz. Посетен на 6 април 2021 г.. (на чешки)
  2. Marie Rottrová – SUPRAPHON.cz. // www.supraphon.cz. Посетен на 6 април 2021 г.. (на чешки)
  3. а б Яна Фикотова. Marie Rottrová je vdanou paní. Svatbu se jí podařilo utajit. // www.idnes.cz, 16 август 2016 г.. Посетен на 6 април 2021 г.. (на чешки)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Официален уебсайт

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Marie Rottrová“ в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Чехия“         Портал „Чехия          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство