Марийка Радева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марийка Радева
български историк
Родена

Националностбългарка
Учила вСофийски университет
Научна дейност
Работила вСофийски университет
Титлапрофесор

Марийка Иванова Радева е български историк, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 30 септември 1943 г. в Княз Симеоново, Търновско. През 1967 г. завършва история в Софийския университет. От 1966 до 1972 г. е учителка в Русе. От 1972 г. е асистент. През 1977 г. защитава докторска дисертация на тема „Културната политика на правителството на Народнолибералната партия 1903 – 1908 г.“. През 1978 г. специализира в Москва, а през 1982 г. в Рим. От 1983 г. е доцент, след това е хабилитирана за професор по методика на обучението по история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1][2]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Марийска Радева е автор на множество научни публикации и учебници по история за средното училище:[1][2]

  • Философските и политическите възгледи на Иван Д. Шишманов. – ГСУ ИФ 69, 1975 (1980).
  • Културната политика на българската буржоазна държава 1885 – 1908. София, 1982.
  • Културните взаимоотношения между България и нейните съседи 1903 – 1908. – В: България и Балканите 681 – 1981, София, 1983.
  • Идеята за национално единство и достойнство в просветната политика на българската държава след Освобождението. – ИБИД 35, 1983.
  • Учебниците по българска история (1879 – 1900) и възпитаването на национални чувства и национално съзнание. – ГСУ ИФ 75, 1986.
  • История на Софийския университет „Климент Охридски“. София, 1988 (съавтор).
  • Българското учителство и държавата в края на ХIХ и началото на ХХ в. Някои аспекти на взаимоотношенията между тях. – В: Интелигенцията в културологична перспектива, София, 1992.
  • Софийският университет пред българското общество 1888 – 1908. – Studia Balkanica 21, 1992.
  • Национални ориентири и европейски измерения в българското културно развитие (1878 – 1912). – В: Очерци по българска история 1878 – 1948, София, 1992.
  • Култура и политика в България 1919 – 1944. – В: Очерци по българска история 1819 – 1948, София, 1993.
  • Проблеми на обучението по история в училище. София, 1993 (съавтор).
  • История за шести клас на СОУ. София (Просвета), 1994.
  • История за 6 клас на СОУ. Книга за учителя. София (Просвета), 1995.
  • История на България за 11 клас. София (Просвета), 1996 (съавтор).
  • История на България за 11 клас. Книга за учителя. София (Просвета), 1998.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Проф. д-р Марийка Иванова Радева // Исторически факултет на Софийския университет. Архивиран от оригинала на 2016-12-31. Посетен на 30 декември 2016 г.
  2. а б в Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 271 – 272.