Марийка Радева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марийка Радева
български историк
Родена

Националност българка
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Образование Софийски университет
Работила в Софийски университет
Титла професор

Марийка Иванова Радева е български историк, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 30 септември 1943 г. в Княз Симеоново, Търновско. През 1967 г. завършва история в Софийския университет. От 1966 до 1972 г. е учителка в Русе. От 1972 г. е асистент. През 1977 г. защитава докторска дисертация на тема „Културната политика на правителството на Народнолибералната партия 1903 – 1908 г.“. През 1978 г. специализира в Москва, а през 1982 г. в Рим. От 1983 г. е доцент, след това е хабилитирана за професор по методика на обучението по история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1][2]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Марийска Радева е автор на множество научни публикации и учебници по история за средното училище:[1][2]

  • Философските и политическите възгледи на Иван Д. Шишманов. – ГСУ ИФ 69, 1975 (1980).
  • Културната политика на българската буржоазна държава 1885 – 1908. София, 1982.
  • Културните взаимоотношения между България и нейните съседи 1903 – 1908. – В: България и Балканите 681 – 1981, София, 1983.
  • Идеята за национално единство и достойнство в просветната политика на българската държава след Освобождението. – ИБИД 35, 1983.
  • Учебниците по българска история (1879 – 1900) и възпитаването на национални чувства и национално съзнание. – ГСУ ИФ 75, 1986.
  • История на Софийския университет „Климент Охридски“. София, 1988 (съавтор).
  • Българското учителство и държавата в края на ХIХ и началото на ХХ в. Някои аспекти на взаимоотношенията между тях. – В: Интелигенцията в културологична перспектива, София, 1992.
  • Софийският университет пред българското общество 1888 – 1908. – Studia Balkanica 21, 1992.
  • Национални ориентири и европейски измерения в българското културно развитие (1878 – 1912). – В: Очерци по българска история 1878 – 1948, София, 1992.
  • Култура и политика в България 1919 – 1944. – В: Очерци по българска история 1819 – 1948, София, 1993.
  • Проблеми на обучението по история в училище. София, 1993 (съавтор).
  • История за шести клас на СОУ. София (Просвета), 1994.
  • История за 6 клас на СОУ. Книга за учителя. София (Просвета), 1995.
  • История на България за 11 клас. София (Просвета), 1996 (съавтор).
  • История на България за 11 клас. Книга за учителя. София (Просвета), 1998.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Проф. д-р Марийка Иванова Радева. // Исторически факултет на Софийския университет. Посетен на 30 декември 2016 г. (на български) Архив на оригинала от 2016-12-31 в Wayback Machine.
  2. а б в Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 271 – 272.