Марин Калугеров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марин Калугеров
български духовник
Марин Калугеров 
Портрет от сборника „Ловеч и Ловчанско“, книга 3, 1931 г.
Роден: 14 декември 1837 г.
Ловеч, Османска империя
Починал: 18 януари 1883 г. (45 г.)

Марин Софрониев Калугеров е български духовник и националреволюционер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марин Калугеров е роден на 14 декември 1837 г. в гр. Ловеч. Син е на поп Стефан (Софроний). Учи в родния си град Ловеч, Троянския манастир, семинарията в Одеса и духовното училище в Киевско-Печорската лавра в Русия.

Работи като учител в Ловеч (1854-1856) и Севлиево (1856-1865). Ръкоположен за свещеник в Ловеч на 12 юни 1866 г. Учител в Севлиево до 1872 г. След което е назначен за архиерейски наместник.

Лежи в Търновския затвор за участие в Севлиевския частен революционен комитет на Вътрешната революционна организация.

След Освобождението е свещеник в Севлиево до смъртта си. Поправя „Духовен зрак“ и превежда Онуфрий Попович (1856).[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия. Българската интелигенция..., С. 1988, с. 308.