Марин Преда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марин Преда
Marin Preda
Роден5 август 1922 г.
Починал16 май 1980 г. (57 г.)
Професияписател, политик, преводач
Националност Румъния
Активен период1942 – 1979
Жанрдрама, исторически роман, документалистика
Направлениесоциалистически реализъм
Известни творби„Морометевци“
„Самотникът“
Повлиян от
Повлиял на
  • Цезар Иванеску
СъпругаАврора Корну (1955 – 1959)
Ета Векслер (1960 – 1969)
Елена Митев (1968 – 1980)
Деца2
Подпис
Уебсайт
Марин Преда в Общомедия

Марин Преда (на румънски: Marin Preda) е виден румънски преводач и писател на произведения в жанра социална драма и исторически роман, един от най-известните румънски писатели след Втората световна война.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Марин Преда е роден на 5 август 1922 г. в село Силищя Гумещ, област Телеорман, Румъния, в многолюдното семейство на Тудор Каларасу. Завършва първите 7 класа в селото, а след това учи година в Нормалното училище в град Абруд, после в Кристур-Одорхей. През 1940 г., след Втория виенски арбитраж, учи в Букурещ. През януари 1941 г. става свидетел на бурните събития от бунта на легионерите и потискането му от Йон Антонеску. В Букурещ се среща с трансилванските бежанци и свои съграждани, установени в града. Събитията ще намерят място в романите му „Делириум“ и „Живот като плячка“. В края на учебната 1940-1941 г. полага теста за правоспособност, но поради материални затруднения напуска училище.[1][2][3][4]

След напускане на училище става коректор във вестник „Тимпул“. През 1942 г. прави литературния си дебют с разказа „Изгореният“ на литературната страница „Попасури“ на вестника, където излизат и други негови разкази. В края на 1942 г. за кратко работи като чиновник в Института за статистика в Букурещ, а после става редакционен секретар във вестник „Събитието днес“. Дебютът на 20 години в литературата го насърчава и той продължава да публикува разкази: „Зъл дух“, „Акация“, „Конят“, „Нощ“, „На полето“, а после става член на литературния клуб „Сбураторул“.[1][2][3][4]

В периода 1943 – 1945 г. е мобилизиран в армията, а почерпеният от това време опит е отразин в късните му произведения. През 1945 г. става коректор във вестник România liberă.[1][2][3][4]

Първият му сборник с разкази „Среща от земите“ (Întâlnirea din pământuri) е издаден през 1948 г. В своето творчество младият писател се обръща към социалистическата действителност, както повечето писатели от периода на „пролетарската диктатура“. През 1952 г. става редактор на списание Viaţa românească.[1][2][3][4]

През 1955 г. е издаден първият му роман „Морометевци“ от едноименната поредица. Той е социален роман илюстриращ селския живот в междувоенния и следвоенния период, като в период от двадесет години разглежда разпадането на селското социално ядро, на патриархалното семейство и унищожаването на селския дух. Романът се счита за негов шедьовър, а през 1956 г. получава за него Държавната награда. Екранизиран е в успешен филм през 1987 г. По продължението на романа също е направен филм през 2018 г.[1][2][3][4]

През 1955 г. се жени за поетесата Аурора Корну, с която се развеждат през 1959 г. Жени се втори път за Ета Векслер през 1960 г., с която се развеждат през 1969 г. Жени се за третата си съпруга Елена Митев през 1968 г. и имат двама сина: Николае и Александру.

През 1965 г. заедно с Ета Векслер превеждат романа „Чума“ на Албер Камю, а през 1970 г. заедно с Николае Гане превеждат романа на Фьодор Достоевски „Демони“.

През 1968 г. е избран за вицепрезидент на Съюза на писателите, а през 1970 г. става директор на издателството „Румънска книга“. Към момента на смъртта си е депутат във Великото национално събрание на Румъния.[1][2][3][4]

През 1972 г. е издаден романът му „Самотникът“, за който получава наградата на Съюза на писателите. През 1974 г. е избран за член-кореспондент на Румънската академия.

През 1980 г. в ръководеното от него издателство публикува последния му роман – „Най-обичаният от земляните“ (Cel mai iubit dintre pământeni). Романът се възприема като смела критика на комунистическия режим, с нюанса, че епохата, за която той говори, е тази на режима на Георге Георгиу-Деж.[1][2][3][4]

Малко след публикуването на последния му роман, Марин Преда умира от съмнително задушаване на 16 май 1980 г. в стаята си в творческата вила на писателите в двореца „Могосоая“ в Могосоая, Илфов. Погребан е в алеята на писателите в официалното гробище „Белу“ в Букурещ.[1][2][3][4]

В памет на писателя, през 1982 г. в родното му село Силищя Гумещ е открита Къща-музей „Марин Преда“. В нея се изложени картини, ръкописи и предмети, които представят неговия живот. На негово име са кръстени училища, библиотеки и улици. За 90-тата годишнина от рождението му е сечена юбилейна сребърна монета от 10 леи с неговия лик и имената на най-известните му произведения.[5]

Гробът на писателя в гробище „Белу“

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

частично представяне

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Risipitorii (1963)[1][2][3][4]
  • Intrusul (1968)
  • Imposibila întoarcere (1972)
  • Marele singuratic (1972)
    Самотникът, изд.: „Народна култура“, София (1974), прев. Веселина Георгиева
  • Delirul (1975)
  • Viaţa ca o pradă (1977)
  • Cel mai iubit dintre pământeni (1980)

Поредица „Морометевци“ (Moromeţii)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Moromeţii – том 1 (1955)
    Морометевци, изд.: „Народна култура“, София (1957), прев. Гергана Стратиева и Тома Христов
  2. Moromeţii – том 2 (1967)

Поредица „Най-обичаният от земляните“ (Cel mai iubit dintre pământeni)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cel mai iubit dintre pământeni – том 1 (1980)
  2. Cel mai iubit dintre pământeni – том 2 (1980)
  3. Cel mai iubit dintre pământeni – том 3 (1980)

Поредица „Интимен журнал“ (Jurnal Intim)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jurnal Intim – том 1 (2004) – дневник на писателя и други материали
  2. Jurnal Intim – том 2 (2014)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Întâlnirea din pământuri (1948)

Новели[редактиране | редактиране на кода]

  • Ana Roşculeţ (1949)
  • Desfăşurarea (1952) – държавна награда
  • Ferestre întunecate (1956)
  • Îndrăzneala (1959)
  • Friguri (1963)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1955 Desfasurarea
  • 1974 Porţile albastre ale oraşului – сценарий
  • 1977 Marele singuratic – сценарий
  • 1983 Intrusul
  • 1984 Imposibila iubire
  • 1987 Morometii
  • 1993 Cel mai iubit dintre pamânteni
  • 2018 Morometii 2

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография и библиография в Goodreads
  2. ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография и библиография в Mediatly
  3. ↑ а б в г д е ж з и Биография в сайта audiotravelguide за Къща музей „Марин Преда”, Силищя Гумещ
  4. ↑ а б в г д е ж з и ((ro)) Documentar: Se împlinesc 35 de ani de la moartea scriitorului Marin Preda, биография в Agerpres
  5. ↑ ((en)) Монета 10 леи за Марин Преда

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Marin Preda в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Румъния“         Портал „Румъния“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Марин_Преда&oldid=12197337“.