Марин Чуров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марин Чуров
български дипломат
Роден: 11 април 1917 г.
Починал: април 2014 г. (96 г.)

Марин Чуров е български дипломат и интербригадист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учи специалност „Славянска филология“ в Софийския университет от 1936 г. Записва се доброволец в интернационалните батальони по време на Гражданската война в Испания през юли 1937 г. Участва в боевете на фронта в Арагона, сектор Сарагоса. В края на гражданската войната попада в лагер във Франция.

При окупацията на Франция по време на Втората световна война е пленен. Преминава през лагер за военнопленници в Кьонигсберг, нацистките лагери Маухтхаузен и Гузен. Освободен е след 5 години при превземането на лагера Гузен от армията на САЩ на 5 май 1945 г. Завръща се в България с частите на Първа българска армия[1].

Работи като дипломат в Министерството на външните работи на България. Зад граница е управляващ легация в Берн и Париж, посланик в Мароко, Чили, Еквадор и Бразилия. Като посланик в Чили е непосредствен свидетел и участник в събитията, свързани с преврата на генерал Аугусто Пиночет и убийството на президента Салвадор Алиенде през 1973 г.

Автор е на мемоарната книга „Съдбовни срещи с фашизма“ (С., 2003).

Източници[редактиране | редактиране на кода]