Марин Чуров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марин Чуров
български дипломат
Роден
Починал

Марин Чуров е български дипломат и интербригадист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учи специалност „Славянска филология“ в Софийския университет от 1936 г. Записва се доброволец в интернационалните батальони по време на Гражданската война в Испания през юли 1937 г. Участва в боевете на фронта в Арагона, сектор Сарагоса. В края на гражданската войната попада в лагер във Франция.

При окупацията на Франция по време на Втората световна война е пленен. Преминава през лагер за военнопленници в Кьонигсберг, нацистките лагери Маухтхаузен и Гузен. Освободен е след 5 години при превземането на лагера Гузен от армията на САЩ на 5 май 1945 г. Завръща се в България с частите на Първа българска армия[1].

Работи като дипломат в Министерството на външните работи на България. Зад граница е управляващ легация в Берн и Париж, посланик в Мароко,[2] Чили, Еквадор и Бразилия. Като посланик в Чили е непосредствен свидетел и участник в събитията, свързани с преврата на генерал Аугусто Пиночет и убийството на президента Салвадор Алиенде през 1973 г.

Автор е на мемоарната книга „Съдбовни срещи с фашизма“ (С., 2003).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. reporterbg.com, архив на оригинала от 2 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140102195938/http://reporterbg.com/index.php?id=26176&cpage=2, посетен на 1 януари 2014 
  2. Николай Ненов, Диляна Иванова, Искрен Великов - 33 АЛБУМА ОТ СОЦИАЛИЗМА // Регионален исторически музей – Русе, стр. 136.