Мария Илиева (художник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария Илиева.

Мария Илиева
български художник

Родена
21 април 1973 г. (1973-04-21) (51 г.)

Националност България
Кариера в изкуството
Стилживопис
Семейство

Уебсайтwww.mariailieva-art.com

Мария Илиева е българска художничка, работещ в жанровете фреска, портретна живопис, натюрморт и илюстрация[1][2][3]. От 1997 г. е член на Съюза на българските художници. Омъжена. Нейни творби са притежание на частни колекции в Германия, Великобритания, Франция, Япония, Русия и САЩ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мария Илиева е родена през 1973 г. в град София[4]. Дъщеря е на професор Илия Илиев и Йорданка Илиева. През 1991 г. завършва Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“, а през 1997 г. – живопис, специалност „Стенопис“ в Националната художествена академия в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Творчеството ѝ е решено в два стила – романтичен реализъм и хиперреализъм. Мария работи в жанровете стенопис, портретна живопис, натюрморт и илюстрация[5].

Работа като илюстратор[редактиране | редактиране на кода]

  • 1992 – 1993, Издателство „Лакрима“;
  • 1995, Издателска къща „Снежана Иванова“;
  • 2000 – 2005, Издателска къща „Пан“[6];
  • 2015, Учебно помагало за втора подготвителна група на издателство „Архимед & Диоген“.

Работа по стенописи[редактиране | редактиране на кода]

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • 1995, Национална изложба на графиката „Малък формат“, София;
  • 2001, Международна изложба „Природа акварел“, Рим, Италия;
  • 2004 – 2006, Изложба „100 процента монументалност“ в Националната художествена галерия, София[7];
  • 2006 – 2012, Всички изложби на Фондация „Стамен Григоров“, София;
  • 2012, Самостоятелна изложба в Дома на енергетика[8]
  • 2012, Семейна изложба в галерия „Феникс“, Белград, Сърбия[9];
  • 2013, Галерия „Нест“, Женева, Швейцария[10][11];
  • 2014, Галерия „Art'monie“, Женева, Швейцария[12];
  • 2015, Галерия „Art'monie“, Женева, Швейцария[13].

Основни теми в творчеството[редактиране | редактиране на кода]

  • Портрети (особено на българката в народни носии, като олицетворение на невинност, чистота, любов и красота);
  • Натюрморти.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]