Руска църква (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Руска църква.

„Свети Николай“
Церковь святителя Николая Чудотворца
Russian church Sofia.jpg
Sofia Center.png
42.6957° с. ш. 23.3291° и. д.
„Свети Николай“
Местоположение в България София Център
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Руска православна църква
Епархия ставропигия
Архитектурен стил псевдоруски
Време на изграждане 1907 – 1914 г.
Реликви мощи на архиепископ Серафим Соболев
Съвременен статут действащ храм
Сайт podvorie-sofia.ru/bg
„Свети Николай“ в Общомедия

„Свети Николай Чудотворец“ (на руски: Церковь святителя Николая Чудотворца), известна като Руската църква, е православна църква в българската столица София, посветена на Свети Николай Чудотворец. Тя е сред емблематичните сгради на града.

Градежът ѝ започва в края на 19 век (точната дата не се знае, тъй като се редуват различни архитектурни проекти), и трае дълги години, като е осветена през 1914 година в навечерието на Първата световна война. Сградата е построена върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски специално за нуждите на руските имигранти в столицата. Стенописите са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов (един от авторите на стенописите в „Александър Невски“). Петте малки купола на църквата са позлатени. Централният купол е висок 19 m. Камбаните са дарение от руския цар Николай II.

Първоначално замислен като параклис към посолството на Русия в България, храмът почти веднага губи тази своя роля след 1917 година. След Втората руска революция в него започват за служат свещеници и архиереи от т. нар. „Руска задгранична църква“, а обособеният вече храм става център на многобройната руска имиграция в страната.

След 1947 година храмът е предаден в диоцеза на Московската патриаршия, която го управлява и до днес. (Смята се за подворие, или ставропигия на тази патриаршия).

В архитектурно отношение храмът е изграден в традициите на руската църковна архитектура от 19 век – при запазени древноруски елементи – т. нар. „луковици“ (кубета), при съчетание с традиционните староруски мозайки и дърворезби, той носи и белезите на по-модерната архитектура и живопис. Характерно за плана на храма е не-осевото разположение на входа (респ. притвора), спрямо олтара. Т.е. входът е откъм южната страна, а олтарът, според старинната традиция, сочи на изток – двата елемента образуват прав ъгъл.

В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев (Св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец). Хиляди вярващи и невярващи пристъпват към него с молба за чудодейна помощ преди изпити, важни решения в живота или във време на болест и нужда. Често те записват своите молитви на хартия и ги пускат в специална кутия до гроба му.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]