Мария Сутич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Сутич
българска революционерка
Мария Сутич 
Родена: 1859[1]
Починала: 1932

Мария Иванова Сутич, или Шутич, е българска революционерка, участничка в Априлското въстание в четата на Георги Бенковски.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е през 1857 г. в семейството на абаджията Ангел хаджи Петков и Елена, в кв. Вароша в близост до църквата „Св. Богородица“ в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик). Учи в местното килийно училище, при учителя Илия Икономов. Като девойка е взета от роднинското семейството на Георги Консулов за помощничка в домакинството.

Омъжва се за далматинеца от Дубровник Иван Сутич, който работи като специалист по изграждащата се тогава край Белово железопътна линия на барон Хирш[2]. Преподава за кратко в училището в Голямо Белово[3]

Революционна дейност[редактиране | редактиране на кода]

На 27 април 1876 г. Мария, заедно с мъжа си Иван Сутич, се включва в четата на Бенковски, което Захари Стоянов описва по следния начин: „— Запиши, че днес, на 27 априлий, с нашата чета се присъединява и госпожата на Ив. Шутича, Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята – каза Бенковски на мене тържествено, понеже знаеше, че държа забележки.“

При разгрома на въстанието Мария, или Ньонка (Йонка), както я наричат четниците, се оттегля с мъжа си и останалите около Бенковски съратници към Стара планина[4].

Между с. Липен и Тетевен Мария е заловена, а Иван – убит. Тя е откарана в мрачните килии на Черната джамия в София. Там прекарва 3 месеца, но пазарджишките чорбаджии събират пари и откупват свободата на храбрата си съгражданка.[5]

След освобождението[редактиране | редактиране на кода]

През 1903 г. Иван Сутич умира и Мария остава вдовица. Тя се омъжва повторно за Димитър Овчаров, началник на пощата в кв. „Кършияка“ в Пловдив. Мария Сутич няма родени свои деца. Осиновява двете по-малки деца на втория си съпруг: син, Борис Димитров Овчаров (р. 17 март 1898) и дъщеря, Мара Димитрова Овчарова (р. 26 август 1906). На молбата ѝ да ѝ бъде отпусната народна пенсия тоговашното правителство отказва. Нещата се променят чак през 1929 г. Тогава, когато Христо Пунев – мъж на нейната племенница, става депутат в Народното събрание. Той поставя въпроса за народни пенсии и всички поборници получили такива До края на живота си Мария Сутич живее в Пловдив, където умира през декември 1932 г. на 76-годишна възраст[6].

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от Мария, нейната сестра Теофана, има четири деца с мъжа си Петър Иванов Тресоглавски: Анна, Георги, Олга и Янко. Георги работи в пощите и се жени за Райна Цикалова. Това са бабата и дядото на Антонина Стоянова.

На името на Мария Сутич е наименувана улица в Белово, а през 2007 г. президентът Георги Първанов открива неин паметник в Пазарджик [7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. паметник на Мария Сутич в Пазарджик
  2. pzhistory.info посетен на 18 февруари 2012
  3. sou.belovo.eu. Посетен на 18 февруари 2012
  4. Захари Стоянов. Записки по българските въстания
  5. статия на в. „Стандарт“. 14 юли 2002. Посетен на 18 февруари 2012
  6. www.ilove.bg. Посетен на 18 февруари 2012
  7. news.plovdiv24.bg. Посетен на 18 февруари 2012

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]