Мария Шампанска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария изпраща Балдуин с една от дъщерите си

Мария Шампанска на френски: Marie de Champagne, * ок. 1174, † 29 август 1204 в Акон, Израел) е графиня на Фландрия и латинска императрица на Константинопол от рода Дьо Блоа.

Тя е дъщеря на граф Анри I(1126-1181) от Шампан (Дом Блоа) и Мария Френска (1145–1198), дъщеря на френския крал Луи VII и на Алиенор Аквитанска.

Тя се омъжва на 6 януари 1186 г. за граф Балдуин IX от Фландрия и Хенегау. Двамата имат две дъщери:

Миниатюри на дъщерите на Мария[редактиране | редактиране на кода]

Четвърти кръстоносен поход[редактиране | редактиране на кода]

На 14 април 1202 съпругът ѝ я оставя във Фландрия и се присъединява към Четвъртия кръстоносен поход . Този кръстоносен поход е отклонен към Константинопол , столицата на Византийската империя. Кръстоносците превземат и плячкосват града. Тогава решават да създадат Латинската империя , на мястото на падналата гръцка. На 9 май 1204 г. Балдуин е избран за първи император, Мария за императрица.

Жофроа Вилардуен твърди в хрониката си, че след раждането на второ си дете, Мария изчаква да се възстанови, и тръгва да се присъедини към мъжа си. 

Тя отплава от пристанището  Марсилия с фламандската флота на Жан Несле, синьор на Брюж и пристига в Aкра през пролетта на 1203 г. Бoемонд IV, княз на Антиохия я посреща. През 1204 г. в Акон научава, че нейният съпруг, след завладяването на Константинопол през май 1204 г., е избран за новия латински император на Източната империя.Тя иска да отплава за Константинопол, но се разболява и умира в Светите земи след кратко боледуване, без да стъпи в нейната империя. . 

Новината за смъртта ѝ достига Константинопол чрез кръстоносците, които идват за подкрепления от Сирия . Болдуин е наскърбен от смъртта на съпругата си. Вилардуен съобщава, че Мария "беше милостива и добродетелна дама". 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • lberic of Trois-Fontaines, Chronica Alberici Monachi Trium Fontium.
  • Gislebert of Mons, Chronicon Hanoniense (Chronicle of Hainaut).
  • Geoffrey of Villehardouin, De la Conquête de Constantinople
  • Steven Runciman, A History of the Crusades: Volume 3, The Kingdom of Acre and the Later Crusades (Cambridge University Press 1954).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]