Мари дьо Франс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мари дьо Франс
Marie de France
Илюстрация в ръкопис
Илюстрация в ръкопис
Родена 12 век
Починала 13 век
Професия поет
Националност  Франция
Активен период Средновековие
Жанр поезия

Повлияна от
Мари дьо Франс в Общомедия

Мари дьо Франс (на френски: Marie de France) е поетеса, родена във Франция и творила в Англия в края на 12 век.

Името, с което поетесата е известна, идва от ред в една от творбите ѝ: „Marie ai num, si sui de France“ („Мари е името ми и съм от Франция“).[1] Пише на англо-нормандски език. Някои от кандидатките за идентичността на поетесата са Мари, абатиса на Шафтсбъри и полусестра на крал Хенри II; Мари, абатиса на Рединг; Мари дьо Булон[2]; Мари, абатиса на Баркинг[3][4] и Мари дьо Мьолан, съпруга на Хю Талбът[5][6][7].

Четири творби са приписани на Мари дьо Франс: Les Lais de Marie de France (сборник от дванадесет кратки разказвателни поеми, подобни на кратки версии на рицарски романи), сто и двете басни Ysopet (версия на Езоповите басни), преразказ на Легендата за чистилището на св. Патрик и Житие на св. Одри от Ели (La Vie seinte Audree).

Учените са датирали творчеството на Мари от 1160 до 1215 г., но най-вероятно книгите ѝ са написани през 1170 – 1205 г. Les Lais е посветена на „благороден крал“, за когото се смята, че вероятно е крал Хенри II. Друга нейна творба е посветена на „граф Уилиам“, вероятно Уилиам от Мандевил или Уилиам Маршал. Предполага се, че Мари може да е била придворна на крал Хенри II и съпругата му, Алианор Аквитанска.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Burgess, Glyn Sheridan. The Lais of Marie de France: text and context. Manchester UP, 1987. ISBN 978-0-7190-1923-4. с. 7.
  2. Classen, Albrecht. Marie de France. 15 септември 2003. Посетен на 12 октомври 2009.
  3. Rossi, Carla. Marie, ki en sun tens pas ne s'oblie; Maria di Francia: la Storia oltre l'enigma. Rome, Bagatto Libri, 2007.
  4. Rossi, Carla. Marie de France et les èrudits de Cantorbéry. Paris, Editions Classiques Garnier, 2009.
  5. Holmes, Urban T.. New thoughts on Marie de France. // Studies in Philology 29. 1932. с. 1 – 10.
  6. Grillo, Peter R.. Was Marie de France the Daughter of Waleran II, Count of Meulan?. // Medium Aevum 57. 1988. с. 269 – 273.
  7. Pontfarcy, Yolande de. Si Marie de France était Marie de Meulan. // Cahiers de Civilisation Medievale (Xe-XIIe Siecles) 38. 1995. DOI:10.3406/ccmed.1995.2630. с. 353 – 61.
  8. Burgess, Glyn Sheridan, and Keith Busby, 1986. The Lais of Marie de France. Translated into Modern English prose with an introduction. Penguin Books Limited.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]