Мари дьо Франс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Мари дьо Франс
Marie de France
Marie de France illuminated.jpeg
Илюстрация в ръкопис
Родена 12 век
Починала 13 век
Професия поет
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период Средновековие
Жанр поезия

Повлияна от
Мари дьо Франс в Общомедия

Мари дьо Франс (на френски: Marie de France) е поетеса, родена във Франция и творила в Англия в края на 12 век.

Името, с което поетесата е известна, идва от ред в една от творбите ѝ: „Marie ai num, si sui de France“ („Мари е името ми и съм от Франция“).[1] Пише на англо-нормандски език. Някои от кандидатките за идентичността на поетесата са Мари, абатка на Шафтсбъри и полусестра на крал Хенри II; Мари, абатка на Рединг; Мари дьо Булон[2]; Мари, абатка на Баркинг[3][4] и Мари дьо Мьолан, съпруга на Хю Талбът[5][6][7].

Четири творби са приписани на Мари дьо Франс: Les Lais de Marie de France (сборник от дванадесет кратки разказвателни поеми, подобни на кратки версии на рицарски романи), сто и двете басни Ysopet (версия на Езоповите басни), преразказ на Легендата за чистилището на св. Патрик и Житие на св. Одри от Ели (La Vie seinte Audree).

Учените са датирали творчеството на Мари от 1160 до 1215 г., но най-вероятно книгите ѝ са написани през 1170 – 1205 г. Les Lais е посветена на „благороден крал“, за когото се счита, че вероятно е крал Хенри II. Друга нейна творба е посветена на „граф Уилям“, вероятно Уилям от Мандевил или Уилям Маршал. Предполага се, че Мари може да е била придворна на крал Хенри II и съпругата му, Елеонор Аквитанска.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Burgess, Glyn Sheridan. The Lais of Marie de France: text and context. Manchester UP, 1987. ISBN 978-0-7190-1923-4. с. 7.
  2. Classen, Albrecht. Marie de France. 2003-09-15. Посетен на 2009-10-12.
  3. Rossi, Carla. Marie, ki en sun tens pas ne s'oblie; Maria di Francia: la Storia oltre l'enigma. Rome, Bagatto Libri, 2007.
  4. Rossi, Carla. Marie de France et les èrudits de Cantorbéry. Paris, Editions Classiques Garnier, 2009.
  5. Holmes, Urban T.. New thoughts on Marie de France. // Studies in Philology 29. 1932. с. 1 – 10.
  6. Grillo, Peter R.. Was Marie de France the Daughter of Waleran II, Count of Meulan?. // Medium Aevum 57. 1988. с. 269 – 273.
  7. Pontfarcy, Yolande de. Si Marie de France était Marie de Meulan. // Cahiers de Civilisation Medievale (Xe-XIIe Siecles) 38. 1995. DOI:10.3406/ccmed.1995.2630. с. 353 – 61.
  8. Burgess, Glyn Sheridan, and Keith Busby, 1986. The Lais of Marie de France. Translated into Modern English prose with an introduction. Penguin Books Limited.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]