Марково (област Шумен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Марково (Област Шумен))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Марково.

Марково
Общи данни
Население 715 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 55,942 km²
Надм. височина 400 m
Пощ. код 9973
Тел. код 053222
МПС код Н
ЕКАТТЕ 47319
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Каспичан
Милена Недева
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Марково
Банчо Митев
(ГЕРБ)

Марково е село в Североизточна България. То се намира в община Каспичан, област Шумен. Името на селото се среща и като Марковча.

История[редактиране | редактиране на кода]

В миналото населението на селището се слави като едно от най-заможните в Шуменско, заради трудолюбието си и плодородната почва. Името на селото се среща в различни варианти в джелепкешанските регистри или документите за плащане на данъка джизие-Марковец/съседните села Косовец, Кулевец/, Марковча/с турския суфикс-ча/, Марково. В последните години, поради липса на поминък и масово изселване на българското население, в Марково се заселват компактни маси цигани-копанари.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]


Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 958
1946 1 700
1956 1 391
1965 1 356
1975 1 314
1985 1 004
1992 1 011
2001 941
2011 758



Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 758 100.00
Българи 405 53.43
Турци 77 10.15
Цигани 39 5.14
Други 96 12.66
Не се самоопределят 4 0.52
Не отговорили 137 18.07

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Еднокорабна и едноапсидна внушителна за селските мащаби църква с каменен градеж от 1856 година. През последните години храмът системно е подлаган на грабежи. Царският ред икони най-вероятно принадлежат на четката на Христо Беделев, шуменски майстор-зограф, а иконата на Христос Пантократор на архиерейския трон е с подписа на тревненският майстор Захария Цанюв.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България