Марково (област Шумен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Марково (Област Шумен))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Марково.

Марково
Общи данни
Население 715 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 55,942 km²
Надм. височина 400 m
Пощ. код 9973
Тел. код 053222
МПС код Н
ЕКАТТЕ 47319
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   - кмет
Каспичан
Милена Недева
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Марково
Банчо Митев
(ГЕРБ)

Марково е село в Североизточна България. То се намира в община Каспичан, област Шумен. Името на селото се среща и като Марковча.

История[редактиране | редактиране на кода]

В миналото населението на селището се слави като едно от най-заможните в Шуменско, заради трудолюбието си и плодородната почва. Името на селото се среща в различни варианти в джелепкешанските регистри или документите за плащане на данъка джизие-Марковец/съседните села Косовец, Кулевец/, Марковча/с турския суфикс-ча/, Марково. В последните години, поради липса на поминък и масово изселване на българското население, в Марково се заселват компактни маси цигани-копанари.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 958
1946 1 700
1956 1 391
1965 1 356
1975 1 314
1985 1 004
1992 1 011
2001 941
2011 758

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 758 100.00
Българи 405 53.43
Турци 77 10.15
Цигани 39 5.14
Други 96 12.66
Не се самоопределят 4 0.52
Не отговорили 137 18.07

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Еднокорабна и едноапсидна внушителна за селските мащаби църква с каменен градеж от 1856 година. През последните години храмът системно е подлаган на грабежи. Царският ред икони най-вероятно принадлежат на четката на Христо Беделев, шуменски майстор-зограф, а иконата на Христос Пантократор на архиерейския трон е с подписа на тревненският майстор Захария Цанюв.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България