Мартина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мартина
византийска императрица
Лични данни
Регент на Ираклий II и Константин II
Предшествана от Евдокия
Семейство
Брак Ираклий
Династия Ираклиди
Баща Мартиний
Майка Мария

Мартина е византийска императрица, племенница и втора съпруга на император Ираклий[1].

Мартина е дъщеря на Мария и първия ѝ съпруг Мартиний. Майката на Мартина е сестра на император Ираклий.[2] Мария и Ираклий са деца на Ираклий Стария и съпругата му Епифания, която е спомената в хрониката на Теофан Изповедник.

Според хрониката на Теофан Мартина се омъжва за вуйчо си Ираклий скоро след смъртта на първата му съпруга Фабия-Евдокия.[3] Теофан посочва годината на сватбата в 613 г., а според патриарх Никифор Ираклий и Мартина се женят по време на войната с аварите от 620 г.[3]

Бракът на Мартина и Ираклий обаче среща неодобрението на общественото мнение в Константинопол и на църквата поради близкото роднинство между двамата.[2][3] Въпреки това браковете между вуйчо и племенница били узаконени още от Теодосиевия кодекс, така че бракът бил напълно легален.

Въпреки опитите си да убеди Ираклий да остави племенницата си, константинополският патриарх Сергий I извършил бракосъчетанието и короновал Мартина в Августеума, след като тя била обявена от Ираклий за Августа.[3] Срещу брака на Ираклий и Мартина се обявили дори членове на императорското семейство[3] като Теодор, брат на императора и вуйчо на Мартина, който не преставал да критикува връзката им.[4]

Въпреки отрицателното отношение към брака им Ираклий и Мартина са близки един с друг. Императрицата е със съпруга си и в най-трудните за него моменти, един от които е кампанията срещу Сасинидите. [5][6]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Мартина и Ираклий имат най-малко десет деца, две от които страдали от увреждания, което било тълкувано като Божие наказание за кръвосмесителната връзка на родителите им.[3] Известни са само имената на:

  • Константин
  • Фабий, който бил парализиран
  • Теодосий, който бил глухоням
  • Ираклий II, наричан Ираклеон, който благодарение на усилията на майка си получава титлата Август на 4 юли 638 г.
  • Давид
  • Августина
  • Анастасия
  • Феброния[3]

Регент[редактиране | редактиране на кода]

На смъртния си одър през 641 император Ираклий поделил властта между двамата си сина Константин III (роден от първия му брак) и Ираклеон, които удостоил с еднакви титли. Мартина е почетена като императрица майка и на двамата.[7] Императорът починал на 11 февруари 641 от оток, което според патриарх Никифор било наказание заради греховния му брак.[7] Три дни по-късно Мартина взима инициативата по обявяването на волята на съпруга си на официална публична церемония.[3] По принцип право да сторят това имали само новите императори, което било изтълкувано като опит на императрицата да си присвои правата им.

Церемонията се състояла на Хиподрума в присъствието на членове на Сената, други висши чиновници и на константинополските тълпи. Отсъствали единствено Константин III и Ираклеон. Пред насъбралото се множество Мартина прочела клаузите на завещанието на Ираклий и се обявила за изпълнител на върховната власт в империята. Тълпата обаче акламирала възторжено имената на Константин и Ираклион, което било жест на неодобрение на действията на императрицата. Това принудило Мартина да се оттегли в императорския дворец.[8]

Отношенията между Мартина и Константин III са трудни, поради което след като той умира четири месеца по-късно, вероятно от туберкулоза, навсякъде плъзва слухът, че Мартина е отровила заварения си син, за да осигури едноличната власт за сина си Ираклион.[3] Освен това скоро след смъртта на Константин III Мартина започва да преследва всички негови привърженици, за което се ползвала с подкрепата на патриарх Пир I, един от нейните съветници, който водил политика на Монотелитство.[3]

Действията на императрицата и слуховете, че тя е отровила Константин II, стават причина народът и сенатът да се обърнат срещу нея и сина ѝ. Арменецът Валентин Арашакуни събира войски в Мала Азия, с които превзема Халкедон, а изплашеният Ираклион обявява сина на Константин III, Констанс II, за съимператор. [3]

Това не успокоило духовете в империята и към края на месеца Сенатът детронирал Ираклион. Носът на императора и езикът на Мартина били отрязани и двамата са заточени на остров Родос.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Martina“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.