Мартин Грегор-Делин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мартин Грегор-Делин
Martin Gregor-Dellin
Псевдоним Martin Gustav Schmidt
Martin Gregor
Роден 3 юни 1926 г.
Починал 23 юни 1988 г. (62 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, есе, биография
Награди „Федерален орден за заслуги“ (1979)

Мартин Грегор-Делин (на немски: Martin Gregor-Dellin) е германски писател, автор на романи, разкази, есета и биографии.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мартин Грегор-Делин[1] е роден на 3 юни 1926 г. в Наумбург в семейството на търговец. Израства във Вайсенфелс. След като полага матура през 1944 г., е мобилизиран и служи във Вермахта до края на Втората световна война. До март 1946 г. е военнопленник в лагер край Бостън, Масачузетс, откъдето се завръща в Средна Германия.

През следващите години се отдава на литературни и музикални изследвания. От 1951 до 1958 г. е издателски редактор в Хале и подпомага публикуването на романа „Голи сред вълци“ от Бруно Апиц.

През 1958 г. Грегор-Делин се преселва във Федерална република Германия.

До 1961 г. пребивава в Байройт, където сътрудничи при издаването на автобиографичните текстове на Рихард Вагнер. След 1966 г. живее в Грьобенцел край Мюнхен като писател на свободна практика.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

През 50-те и 60-те години Мартин Грегор-Делин публикува романи и разкази, стилистично повлияни от Франц Кафка и Томас Ман. Издаденият още в ГДР негов роман „Еврейско ларго“ (Jüdisches Largo) (1956) е една от първите творби в немската следвоенна литература, имаща за тема преследването на евреите в Третия райх.

След преселването си на Запад Грегор-Делин оставя прозаичното си творчество на заден план. Все повече се заема с работа върху биографии. Създава многобройни антологии, публикува дневниците на Козима Вагнер, а също събраните съчинения на Клаус Ман и Бруно Франк.

След 1969 г. е член на немския ПЕН-клуб, а от 1982 г. до смъртта си е негов президент.

Заедно с други писатели като Михаел Крюгер, Паул Вюр, Танкред Дорст и Гюнтер Хербургер основава през 1973 г. в Мюнхен първата кооперативна авторска книжарница.

Грегор-Делин е член на Съюза на немските писатели, а от 1972 до 1974 г. е президент на клона му в Бавария. От 1980 г. е член на Баварската академия за изящни изкуства, а от 1981 г. – на Академията за език и литература в Дармщат.

Умира на 23 юни 1988 г. в Мюнхен на 62-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Cathérine, 1954
  • Jüdisches Largo, 1956
  • Der Mann mit der Stoppuhr, 1957
  • Wagner und kein Ende, 1958
  • Der Nullpunkt, 1959
  • Der Kandelaber, 1962
  • Möglichkeiten einer Fahrt, 1964
  • Einer, 1965
  • Aktennotiz über einen Diktator, 1968
  • Aufbruch ins Ungewisse, 1969
  • Das kleine Wagnerbuch, 1969
  • Unsichere Zeiten, 1969
  • Wagner-Chronik, 1972
  • Richard Wagner, die Revolution als Oper, 1973
  • Föhn, 1974
  • Das Riesenrad, 1976
  • PEN, Bundesrepublik Deutschland, 1978
  • Im Zeitalter Kafkas, 1979
  • Richard Wagner. Sein Leben, sein Werk, sein Jahrhundert, 1980
  • Schlabrendorf oder Die Republik, 1982
  • Richard Wagner. Eine Biographie in Bildern, 1982
  • Erlösung dem Erlöser, 1983
  • Luther, 1983
  • Pompes funèbres, 1983
  • Heinrich Schütz. Sein Leben, sein Werk, seine Zeit, 1984
  • Heinrich Schütz, Meister ohne Legenden. Vortrag am 24. Mai 1985 in der Badischen Landesbibliothek Karlsruhe, 1985
  • Meister, Monster und Mumien, 1985
  • Was ist Größe?, 1985
  • Erinnerungen an Wörter, 1986
  • Italienisches Traumbuch, 1986
  • Partheys völlig verfehlter Besuch bei Thomas Mann, 2002

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]