Марция Отацилия Севера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марция Отацилия Севера
Marcia Otacilia Severa
римска императрица
Roman - Coin with a Hippopotamus and Portrait of Otacilia Severa - Walters 59751 - Back.jpg
Антониниан на Отацилия Севера
Родена
Починала
Управление
Период 244249 г.
Предшественик Транквилина
Наследник Херения Етрусцила
Семейство
Съпруг Филип I Араб
Деца Филип II
Марция Отацилия Севера в Общомедия

Марция Отацилия Севера (на латински: Marcia Otacilia Severa) е римска императрица, съпруга на император Филип I Араб.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Севера е член на рода Отацилии, род от който произлизат много консули и сенатори. Майка ѝ е от род Марции. Дъщеря е или сестра на Севериан, управител на Македония и на двете Мизии. Тя има брат Севериан, който през 246 – 247 г. е управител на Долна Мизия.

Брак с Филип I Араб[редактиране | редактиране на кода]

Севера се омъжва за Филип I Араб, когато е още офицер на конницата при император Гордиан III. През 237 г. се ражда нейният син Марк Юлий Филип Младши, който през 246 г., на 9-годишна възраст, е издигнат за равноправен съимператор (август) заедно с баща си. Отацилия има и дъщеря на име Юлия Севера или Северина, която е възможно да е Улпия Северина – съпругата на по-късния император Аврелиан (270 – 275).

Вероятно Марция Севера участва в заговора против Гордиан III през февруари 244 г. в Месопотамия, след който нейния съпруг става император. Филип ѝ дава почетната титла августа.

Според Евсевий е възможно Филип Арабина и Отацилия Севера да са били първото императорско семейство християни.[1] Евсевий казва, че по-късните гонения на християните от Деций Траян, са продиктувани от личната омраза на Деций към Филип.[2] Евсевий съобщава също, че християнският учител и апологет Ориген е написал едно писмо до Филип и друго до Отацилия Севера.[3] Макар че е доста вероятно Филип и Отацилия Севера да са добре запознати с християнството, и дори може би да се отнасяли с уважение към християнските учения и лидери,[4] е малко вероятно те да са били християни. Филип, както и другите римски императори от 3 век, използва езически символи и звания и продължава да следва държавната религия.[5] Филип Арабина не прави подобрения в правния статут на християните и тяхната религия. Нещо повече, предполагаемото християнство на Филип и съпругата му никога не е било потвърдено от нехристиянските автори.[6]

През август 249 г. Филип е убит по време на битката при Верона срещу Деций Траян. Отацилия Севера по това време е в Рим. Когато вестта за поражението на Филип Арабина достига до града, синът ѝ Марк Юлий е убит от преторианската гвардия. Севера оцелява през тези събития, но след това няма повече исторически сведения за нея.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Евсевий, Ecclesiastical History 6.34.
  2. Евсевий, Ecclesiastical History 6.39.1.
  3. Евсевий, Ecclesiastical History 6.39.3.
  4. Евсевий съобщава че император Филип и семейството му посещавали християнски литургии в Антиохия.
  5. Cruse, C.F., преводач. Евсевий, Ecclesiastical History, Hendrickson Publishers, 1998 (четвърто издание, 2004), стр. 220 – 221.
  6. Hans A. Pohlsander, Philip the Arab and Christianity, Historia 29 (1980), стр. 463 – 73. За противоположно мнение, вижте: Shahîd, Rome and Arabs, стр. 65 – 93.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Brigitte Klein: Tranquillina, Otacilia, Etruscilla, Salonina. Vier Kaiserinnen des 3. Jahrhunderts n. Chr. Diss., Saarbrücken 1998.