Маша Белмустакова
 |
| Маша Белмустакова | |
| българска певица | |
| Родена | Маришка Босашка
|
|---|---|
| Починала | 1992 г.
|
| Музикална кариера | |
| Стил | българска народна музика |
| Инструменти | вокал |
Маша Белмустакова е псевдонимът на Маришка Босашка, изпълнителка на народни песни от Северна България.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 18 август 1906 година в Борован, Белослатинско. Белмустакови е фамилията на нейния свекър. Песни на баба ѝ Йона са записвани от фолклориста Васил Стоин и са включени в сборника „От Тимок до Вита“.
Сирак Скитник случайно чува пеенето на Маша Белмустакова и я кани за изпълнения по Радио София през 1936 година. Оттогава започва нейната певческа кариера и тя дълги години е солист на радио София и радио Варна. Две години по-късно гостува на радио Белград, Загреб и Любляна. Пее също и по радио Берлин, Дрезден и Лайпциг.
През 1930-те и 1940-те години Маша Белмустакова записва стотици народни песни на грамофонни плочи. Тя е първата изпълнителка на песента „Еничари ходят мамо“. Сред най-известните ѝ песни са „Димитър дума Диляна“, „Менците дрънкат“, „Снощи те видох с бели менци, Радо“, „Играй оро, Тодоро“. Част от тях са включени в поредицата албуми „Изгубените съкровища на българската музика“, издадени в Лондон от американката Лорън Броди.
Дълги години Маша Белмустакова пее в певческата група „Наша песен“. В репертоара си има над 250 народни песни.
Умира през 1992 година в София. Нейната сестра доживява до 100 години.[1]
Посмъртно признание
[редактиране | редактиране на кода]Днес Общинският детски комплекс в Борован носи нейното име.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Теменужка Йоцова, „Народна певица стигна до 100 с мръвка и усмивка“ Архив на оригинала от 2014-06-06 в Wayback Machine., в. „Труд“, 15 октомври 2010.
