Мдина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мдина
Mdina
— Град —
Знаме
      
Герб
Mdina
Mdina
35.8858° с. ш. 14.4031° и. д.
Мдина
Страна Малта
Площ0,9 km²
Надм. височина200 m
Население278 души (2005)
309 души/km²
Пощенски кодMDN
Телефонен код356
Мдина в Общомедия

Мдина (на малтийски: Mdina) е старата столица на Малта.

Представлява средновековен укрепен град, разположен на върха на хълм в централната част на големия малтийски остров. Наричана е от местните и от посетителите „Silent City“ (Тихият град). Мдина е все още ограничена и затворена в собствените си крепостни стени, където населението е по-малко от 300 души. В непосредствена близост е разположено селището Рабат с около 11 000 жители, чието име произлиза от арабската дума за предградие.

Понастоящем много от красивите къщи и дворци в града музей служат за частни домове. Сърцето на Мдина е площадът с впечатляващата катедрала Св. Павел. Само ограничен брой автомобили на местни жители, както и церемониални коли се допускат на територията зад ограждащите стени.

История[редактиране | редактиране на кода]

Дворец Санта София

Мдина е била населена и вероятно първоначално укрепена от финикийците през 700 г. пр.н.е. Те са наричали селището Малет (Maleth).[1] По време на Римската империя Малта става Муниципиум, а римският губернатор построява двореца си в Мдина.

Според легендата Св. Павел е пребивавал в града след историческото си корабокрушение на острова. Голяма част от сегашния архитектурен облик и най-вече в градоустройствено отношение (характерните тесни улички) се дължи на фатимидския период, който започва през 999 г. През 1091 г. Малта е завладяна от норманите. Те изграждат дебелите крепостни стени и разширяват съществуващия защитен ров пред тях. Мдина се разделя от граничещия град Рабат.

Малта преминава във владение на ордена на рицарите хоспиталиери през 1530 г. Мдина е домакин на церемонията, в която Великият Магистър (върховната длъжност на ордена) се заклева да защитава малтийските острови и правата на техните поданици.

Силно земетресение през 1693 г. нанася значителни поражения на града, което води до навлизане на бароковата стилистика в архитектурата му при последващото възстановяване. Рицарите издигат наново катедралата „Св. Павел“ по проект на архитекта Лоренцо Гафа. Палацо Фалсон, Магистърският дворец, както и значителна реставрация на целия град също са дело на хоспиталиерите.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата Св. Павел
  • Катедралата Св. Павел / (St. Paul's Cathedral)
  • Дворецът Вилхена / (Vilhena Palace)
  • Палацо Фалсон (Къща Норман) / (Palazzo Falson (Norman House))
  • Църквата Св. Агата / (St. Agatha's Chapel)
  • Църквата Св. Николас / (St. Nicholas' Chapel)
  • Природонаучният музей / (Natural History Museum)
  • Мдинският затвор / (Mdina Dungeons)
  • Църквата и манастирът на кармелитите / (Carmelite Church & Convent)
  • Бенедиктинският манастир / (Benedictine Monastery)
  • Площадът Бастион / (Bastion Square)

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]