Медицински университет - Пловдив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Медицински университет - Пловдив
Медицински университет, Пловдив.png
Основаване 1945
Ректор проф. Стефан Костянев
Студенти 2418
Местоположение Пловдив, България
Уебсайт www.meduniversity-plovdiv.bg

Медицински университет - Пловдив е държавно висше медицинско училище с предмет на дейност - подготовка и повишаване на квалификацията на специалисти в областта на медицината и здравеопазването. МУ - Пловдив е съставен от 6 основни звена - Медицински факултет, Факултет по Дентална медицина(Стоматологичен факултет), Фармацевтичен факултет, Факултет по обществено здравеопазване, Департамент за специализирано езиково обучение и Медицински колеж.

История[редактиране | edit source]

МУ - Пловдив възниква през 1945 г., като Медицински факултет към Пловдивския университет. През 1950 г. факултетът е обособен като Медицинска академия - Пловдив. През 1972 г. се преименува на Висш медицински институт - Пловдив. През 1990 г. за кратко отново е преименуван на Медицинска академия. През 1974 г. към ВМИ - Пловдив е създаден стоматологичен факултет, през 1997 г. е създаден Медицински колеж, като структура към МУ - Пловдив. С решение на Народното събрание на Република България от 22 февруари 2002 г. ВМИ - Пловдив се преименува на Медицински университет - Пловдив.

Медицински факултет[редактиране | edit source]

В Медицински факултет - Пловдив се подготвят студенти, които при завършване на висшето си образование получават образователно-квалификационна степен ”магистър” по медицина с професионална квалификация – лекар. Настоящата квалификационна характеристика е основен документ за организиране и управление на учебния процес.

Обучението по медицина се провежда само в редовна форма и продължава 6 години, по учебен план и учебни програми, утвърдени от Факултетния съвет. Те са изготвени съобразно Единните държавни изисквания (Постановление на МС №245 от 16.11.2005) и Европейските директиви 75 / 362 / ЕЕС и 75 / 363 / ЕЕС, които определят съдържанието на професионалната компетентност и видовете дейности, които трябва да може да извършва получилият университетска диплома ”магистър” с професионална квалификация – лекар.

Обучението по медицина е непрекъснат процес на овладяване на основните биологични, биохимични и физиологични процеси, протичащи в нормалните структури на човешкия организъм. На тази основа се изучават патологичните процеси в човешкия организъм. В интегралното мислене на лекаря тези процеси трябва да намерят синтетичен подход за прилагането на съответно лечение.

Изхождайки от тази концепция, учебният план и учебните програми са изградени върху принципа за взаимна обвързаност, интегрираност и последователност в натрупването на знания и умения при изучаването на организма на човека и болестните процеси, които го спохождат през целия му живот. В този смисъл фактологията на учебното съдържание е изградена по начин, който напълно съответства на образователната степен ”магистър”.

Обучението по специалността ”Медицина” се осъществява в три направления – фундаментална подготовка, специализирана теоретична подготовка и практическа лекарска подготовка.

При завършване на образованието си магистърът–лекар трябва да притежава фундаментални и специализирани медицински знания и умения за основните видове професионална дейност: диагностична, лечебна, профилактична, трудово-експертна и организационна. Тези професионални компетентности позволяват на завършилия магистър-лекар да работи самостоятелно в различните области и заведения на превантивната и клиничната медицина – практики за първична медицинска помощ, центрове за спешна медицинска помощ, медицински и диагностично-консултативни центрове, болници, инспекции за опазване и контрол на околната среда, здравно-осигурителни компании и др.

Професионалната компетентност на магистъра–лекар включва разнообразни фундаментални и специални знания и умения:

1. Фундаментални: биомедицински, медико-етични и социални знания[редактиране | edit source]

Магистърът-лекар трябва да знае:

  • Йерархичните нива на структурната организация на човешкия организъм (молекулно, клетъчно, тъканно, органно, системно).
  • Химичния състав и физико-химичните процеси в човешкия организъм.
  • Пътищата и регулацията на обмяната на веществата и енергията на молекулно, клетъчно и организмово ниво.
  • Генетичните структури и процесите на предаване на генетичната и епигенетична информация.
  • Онтогенезата и филогенезата на човека.
  • Биологичната, психичната и социалната страни на човешката същност и взаимната връзка с жизнената среда.
  • Основните жизнени състояния на човека – здраве и болест.
  • Природните и социалните детерминанти на здравето и болестта.
  • Етиологията и механизмите на възникване на болестите.
  • Класификацията на болестите.
  • Етичните норми и морал на лекаря.
  • Правата на пациентите.
  • Комуникациите, информатиката и информационните системи в медицината и здравеопазването.
  • Устройството и дейността на системата на здравеопазването.

Фундаменталните знания са задължителна основа, върху която чрез специална подготовка се добавят специфични медицински знания, които оформят профила на медицинската професия.

2. Специални медицински знания[редактиране | edit source]

Магистърът-лекар трябва да знае:

  • Методите и технологиите на промоция на здравето.
  • Технологиите и средствата за профилактика на болестите.
  • Медицинските комуникационни техники.
  • Общите и специални методи за изследване на здравите и болните лица.
  • Основни познания за нормалната и патологична бременност и раждане
  • Клиничната картина на болестите, засягащи всички органи и системи на човешкия организъм.
  • Да изготвя диференциално-диагностичен план чрез използване на съвременни диагностични методи.
  • Да разграничава клиничната картина на душевните болести от нормата.
  • Методологията и технологията на медицинската консултация в извънболничната помощ и визитацията в болничната помощ.
  • Лекарствените средства и механизма на тяхното действие.
  • Поведението и лечението при застрашаващи живота състояния.
  • Консервативното и оперативното лечение на болестите.
  • Рехабилитацията на болестно увредените функции.

Освен фундаменталните и специални медицински знания, магистърът–лекар трябва да притежава различни по вид и характер способности и умения, които да му позволяват да извършва различни дейности, включени в съдържанието на медицинската практика.

3. Организационни и личностни способности и умения[редактиране | edit source]

Магистърът-лекар трябва да придобие ”критично, творческо и иновационно мислене”, както и реалистична самооценка на своите възможности за:

  • Решаване на организационни и специфични професионални проблеми.
  • Работа в екип, включващ различни специалисти.
  • Работа в условията на спешност и критични ситуации.
  • Толерантност, признаване и спазване на етичните и поведенческите норми в медицината и обществото.
  • Използване на съвременни електронни и информационни технологии за събиране, организиране, статистически анализ и представяне на данните.
  • Работа с глобалната информационна мрежа (Интернет).
  • Извършване на писмена и устна комуникация с лекарите, пациентите, държавните институции и организации, здравно-осигурителните каси и компании и др.
  • Задължително владеене на някои от официалните езици на Европейския съюз.
  • Ползване на латински език в терминологията на болестите, манипулациите и лекарствата.

Магистърът-лекар, за да може да реализира медицинските си знания в практиката, трябва да притежава специфични манипулационни, технологични и интелектуални способности и умения.

4. Специализирани медицински способности и умения[редактиране | edit source]

Магистърът – лекар трябва да може:

  • Да провежда медицинско интервю с болния и да снема анамнеза на болестта, анамнеза на живота и бита на болния и анамнеза на семейството и рода.
  • Да извършва обективно изследване на болния с основните физикални методи.
  • Да извършва основни инструментални и апаратни изследвания, включително задълженията на лекаря от първичната и спешната медицинска помощ (измерване на артериално налягане, определяне на зрителна острота, цветоусещане, спирометрия, ринофарингоскопия, отоскопия, изследване механизма на хеморагичната диатеза, изследване на урина с готови тестове, извършване запис и описание на електрокардиограма, описание на рентгенографии, извършване на скарификационни тестове и др.).
  • Да определя конкретната нужда от извършване на различни диагностични изследвания и да подготвя болния за тях.
  • Да осъществява ”процеса на клинично решаване” като поставя нозологична диаг-ноза (етиологична, патогенетична, анатомична, функционална) и определя лече-нието.
  • Да прави епикриза.
  • Да извършва експертиза на трудоспособността.
  • Да владее и да прилага методите на спешната реанимация (изкуствено дишане, сърдечен масаж, сърдечна дефибрилация, инвазивни лекарствени вливания).
  • Да владее и извършва основните неинвазивни и инвазивни лечебни манипулации и действия (различни видове инжекции, пункция на телесни кухини, катетеризация на пикочен мехур, стомашно сондиране, местна и проводна анестезия, обработка на рани, извършване на превръзки, туширане на кожни изменения, инцизии, обработка на рани, снемане на конци от оперативни шевове, кръвопреливане и вливане на течности и др.).
  • Да извършва основни скринингови тестове.
  • Да провежда ефикасен мониторинг на болния и резултатно да направлява разви-тието на лечебния процес.
  • Да извършва „bedsite” диагностика на евентуален донор.
  • Професионалната компетентност на магистъра–лекар трябва да му осигури възможност да може:
  • Да оказва съвременна спешна медицинска помощ.
  • Да определя потребностите на болните от различните видове медицинска помощ.
  • Да извършва резултатна диагностична, лечебна и рехабилитационна помощ на болни с остри и хронични болести в първичната и болничната медицинска помощ.
  • Да провежда ефикасна и ефективна промоционна и профилактична дейност със здравите и болните.
  • Да извършва анализ и оценка на различни видове здравни дейности.
  • Да поддържа ефикасна връзка със здравните органи, здравно-осигурителните организации, организациите на пациентите и др.
  • Да започне без допълнителна подготовка следдипломно обучение за получаване на различните видове медицински специалности.

Магистърът – лекар получава необходимата професионална компетентност чрез изучаването на задължителни учебни дисциплини, посочени в Единните държавни изисквания и учебния план, а също и чрез изучаване на допълнителни свободно избираеми и факултативни учебни дисциплини. Учебното съдържание на тези дисциплини е съобразено със съвременните постижения на медицинската наука и практика и с опита на страните от Европейския съюз.

5. Научно-изследователски знания и умения:[редактиране | edit source]

  • Да притежава знания за принципите и методологията на научното търсене, за планиране, провеждане и интерпретиране на данните от клиничните и експерименталните изследвания.
  • да познава принципите, предимствата и ограниченията на различни научни и традиционни подходи при решаване на конкретен здравен проблем.
  • да умее да борави с основните медико-биологични и медицински библиографски бази данни, както и да анализира предоставената имформация.
  • да умее да презентира писмено и устно проведено самостоятелно или в екип научно медицинско изследване.
  • Посочената професионална компетентност позволява на магистъра–лекар да намери успешна реализация в следните области на медицинската практика:
  • общопрактикуващ лекар.
  • лекар във всички видове лечебни, диагностично-консултативни, профилактични, социални и други подразделения на здравната помощ.
  • лекар в административните служби и здравните отдели на общинско, областно и национално ниво като РЦЗ, РЗОК, НЗОК и др.
  • Посочената професионална компетентност позволява на магистъра–лекар:
  • да продължи своето медицинско образование чрез системата на следдипломното обучение за получаване на медицинска специалност.
  • да продължи образованието си в степен „доктор” чрез всички видове докторантура, съобразно научните си интереси.
  • да кандидатства и работи като научно-преподавателски персонал в медицинските университети, други висши училища и научни институти, съобразно своите възможности, знания и умения и да изгражда научна кариера.

Квалификационната характеристика на магистъра-лекар е съобразена с Европейските директиви 75 / 362 / ЕЕС и 75 / 363 / ЕЕС, което е предпоставка за конвертабилност на дипломите, издадени от Медицински факултет–Пловдив в страните от Европейския съюз.

Квалификационната характеристика е приета и утвърдена на ФС с Протокол №2/28.03.2007 год.

Факултет по Дентална медицина[редактиране | edit source]

От 1970 година в МУ - Пловдив се обучават студенти по специалността Дентална медицина. Обучението продължава 5 1/2 години (9 месеца преддипломен стаж).

Обучението се провежда според съвременните изисквания на висшето стоматологично образование. При обучението по дентална медицина успешно се съчетават общомедицински и специални стоматологични дисциплини. Обучението на фантоми по предклиника и работа с пациенти в клиничните дисциплини позволява отлична практическа подготовка и самостоятелна работа на студентите. Методите на преподаване и техническите средства са предпоставка за получаване на отлични знания.

Издържалите успешно държавните изпити получават образователно-квалификационна степен “Магистър” и професионална квалификация “Лекар по дентална медицина”.

Галерия[редактиране | edit source]

Фармацевтичен факултет[редактиране | edit source]

Обучението на магистър-фармацевти в Медицинския университет–Пловдив стартира през 2003 г. с 30 броя студенти - държавна поръчка. В края на 2005 г., след акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация, специалността получи много добра оценка.

С решение на Народното събрание на Република България от 15.03.2006 г. бе разкрит Фармацевтичен факултет като основно звено в структурата на Медицинския Университет - гр. Пловдив.

От 2007 г. броят на хабилитираните преподаватели работещи на основен трудов договор към Факултета е 18 души. Заедно с асистентския състав преподававателите във Факултета са 56. Те обучават над 400 български и чуждестранни студенти. През месец декември 2007 г. беше проведено Общо събрание, на което бе избран Факултетен съвет и Деканско ръководство.

Факултетът има изградени и обзаведени собствени лаборатории за провеждане на практически занимания по всички дисциплини. Те са оборудвани с необходимата съвременна апаратура и лабораторно обзавеждане гарантиращи провеждането на занятия на високо научно ниво. Теоретичното обучение се подпомага чрез компютърна, офис техника и мултимедии. Базата на Университета в местността ”Цигов чарк” край язовир “Батак”, както и парк “Родопи” край Пловдив се използват за провеждането на полевите стажове по Ботаника и Фармакогнозия.

Обучението на магистър-фармацевтите продължава 4,5 години (9 семестъра) плюс 6 месеца преддипломен стаж. Формирането на изпитните оценки става на три нива - тест, писмен изпит и събеседване. По всяка дисциплина, освен оценка студентите получават и определен брой кредити. Чрез тях те реализират студентска мобилност със сродни факултети в Европа. Дипломите за завършено образование студентите получават след успешното полагане на държавни изпити пред Държавна комисия. Европейското приложение към дипломите позволява директна реализация на магистър-фармацевтите в Европейският съюз.

Ректори[редактиране | edit source]

  • 1995 - 2003 проф. д.м.н. Атанас Джурджев
  • 2003 - 2011 доц. д-р Георги Паскалев
  • 2011 - ____ проф. д-р Стефан Костянев

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]