Мемково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мемково
Μέδουσα
— село —
Изглед към Мемково с джамията.
Изглед към Мемково с джамията.
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Мустафчово
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 404 m
Население (2001) 311 души
Мемково в Общомедия

Мемково (на гръцки: Μέδουσα, Медуса) е село в Гърция, Западна Тракия, дем Мустафчово.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Мемково е село в Деридерска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според статистиката на Любомир Милетич към 1912 година в Мемково живеят помаци.[1]

Населението му е в тесни роднински връзки с населението на Деридере, днес Златоград. Местното население и до днес е запазило родния си български говор, който спада по най-характерните си особености към златоградския ъ-говор по застъпниците на старобългарските задни носов и еров вокал (път, къшта, ръка, дъш, ръш и др. В селото са запазени стари къщи, чиято архитектура съвпада с тая на старите сгради в гр. Ксанти и в Златоград. Исторически данни за селото в по-стари османски документи от ХVІІ и ХVІІІ век не се откриват, за разлика от Деридере (дн. Златоград) и Узундере (дн. Неделино). Данни за селото не се откриват и в изследването на Патриарх Кирил "Българомохамедански села в Южни Родопи", С., 1960, тъй като той не посещава района през 40-те години. Тогава при присъединяване на Западна Тракия към територията на царство България селата от бившата деридерска каза, изкуствено откъснати през 20-те години на ХХ век от нея, отново са присъединени към близкия си административен център.

В 2001 година има 311 жители. Жителите на селото са помаци.[2]


Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Г. Митринов. За южната граница на златоградския говор. - Българска реч, 2008, № 1, с. 85-90.
  • Г. Митринов Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско. С., 2011, с. 54.
  • Г. Митринов Из Южните Родопи (Ксантийско). по стъпките на патриарх Кирил 65 години по-късно. - Известия на Тракийския научен институт, кн. 10, 2010, с. 322.
  • В. Пачилов. Излел е Делю хайдутин. С., 1998.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 295.
  2. Мангалакова, Таня. Нашите в Гърция. Сред помаците в Западна Тракия. София, НИБА консулт, 2011. ISBN 9789544510312. с. 134.