Пашевик
| Пашевик Πάχνη | |
| — село — | |
  Пашевик  Пашевик  Пашевик | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Мустафчово |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 599 m |
| Население | 1093 души (2001) |
Пашевик (на гръцки: Πάχνη - Пахни) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Мустафчово (Мики).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на южните склонове на Родопите.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на 19 век Ст. Шишков минава през селото, като пише следното за него:
| „ | Бѣше вече голѣма прогима, както казватъ тѫдѣва на обѣдното врѣме, когато се изкачихме на самото било на склона, дѣто е разположено друго помашко село, Пашевикъ. Пѫтьтъ минава прѣзъ срѣдата на селото. Кѫщитѣ му сѫ на брой около 120, сгрупирани въ една сѣдловинка, образувана на само́то би́ло, дѣто го прѣсича пѫтьтъ. Това селце е по-бѣдно отъ Козлуджа и Вълканово, но инъкъ избрано за малъкъ центъръ на мохамеданския култъ въ тая покраина. И тукъ има медресе, единъ видъ срѣдно духовно училище, въ което се събиратъ и възпитаватъ помачета отъ околнитѣ села, а слѣдъ завръшване курса на учението си, разпръскватъ ги изъ селата си за ходжи и крѣпители на мохамеданството между патриархалната помашка среда́. Медресето е на самия пѫть къмъ излаза отъ селото. То е голѣмичка каменна сграда съ доволно широкъ дворъ, обграденъ съ високи каменни зидове. Извѫтрѣ на около покрай стѣнитѣ на оградата сѫ наредени стаитѣ за живѣене на ученицитѣ молли, въ срѣдата на дворътъ е издигната голѣма варосана чешма, на която отъ четире чучура блика хубава балканска вода, толкова необходима за мохамедовитѣ послѣдователи. На едната страна пакъ въ сѫщия дворъ има отдѣлно една двуетажна сграда, съ малки прозорци; тя служи за живѣене на ходжитѣ-прѣподаватели и съ стаи за занятие на ученицитѣ.
... Отъ Пашевикъ къмъ югъ, т.е. въ южнитѣ Родопски покраини, що съвпадатъ въ басейна на Вѣло море, една малка разлика се вижда и въ носията на помацитѣ. Помацитѣ носятъ по-опнати потури, малки гѫжви на фесоветѣ си, тѣсни червени пояси съ малки пристегнати силяхлъци, широки бѣли калцуни съ завратени отгорѣ отъ подъ коленетѣ и увиснали надолѣ капаци, подобни на овчарскитѣ въ Ахѫ-челебийско калчете, а потуритѣ имъ сѫ кѫси до коленетѣ и пристегнати съ калцунитѣ. Помакинитѣ пъкъ не се отличаватъ много отъ типичната помашка женска носия въ цѣлитѣ Родопи, т.е. домашна направа кенарени ризи, шарени сь хоризонтални чърти антерии, малки кунтошчета, съ отворени нагръдници и съ орнаментиви типични Родопски, въ които кривитѣ линии и фигури прѣобладаватъ. Коситѣ си носятъ до ушитѣ подстригани съ сколуфи добрѣ причесани, а отзадъ съ много дребни сплитки, окичени съ мъниста, монети и други украшения. На главитѣ си носятъ малки фесчета, обнизани по краищата съ краски и монети, надъ тѣхъ сребърни тепеличета, а отгорѣ голѣми бѣли съ кенари тестемели, каквито и у Родопчанкитѣ българки. Само връхната дреха, яшмакътъ, съ какъвто тѣ вънъ отъ кѫщи излизатъ, е платнена материя като у туркинитѣ, а не вълнена и съ краски, както въ другитѣ Родопски помашки покраини. И въ говорътъ си тѣ иматъ извѣстни фонетични и морфологични особици, твърдѣ интересни, но непроучени и досущъ непознати на науката. Поради това въ южнитѣ склонове ний имаме особенъ Родопски помашки подговоръ, но съ общи свойства на всичкитѣ Родопски говори.[1] |
“ |
Според Любомир Милетич към 1912 година в село Пашевик (Пашевикъ) живеят 160 помашки семейства.[2] Към 1942 година в селото живеят 514 души-помаци.[3]
Селото е посетено от гръцкия министър на външните работи Дора Бакояни по време на обиколката ѝ в Западна Тракия.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Шишков, Ст. Н. Елидже дереси. – Нощна гледка и впечатления. – Елидженскитѣ ханища и нощуване въ тѣхъ. – Вододѣлъ на Шеинската и Муставшовска рѣки. – Помашкитѣ села Вълканово и Козлуджа. – Пашавикъ и турскитѣ медресета въ Родопитѣ. – Гюкче-бунарь. – Пашовикския долъ и стария кастелъ Мусагенъ. – Муставшовска рѣка. – Змиища. // Изъ Бѣломорската равнина. Пѫтни бѣлѣжки и впечатления отъ Ст. Н. Шишковъ. Пловдивъ, Печатница „Трудъ“ на П. Бѣловѣждовъ, 1907. с. 15-16. Посетен на 15 май 2009.
- ↑ Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 293.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Западна Тракия // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-930-851-0. с. 136.
- ↑ Daily Frappe - Bakoyiannis Visits Minority Areas of Thrace, архив на оригинала от 26 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070926223254/http://www.dailyfrappe.com/Home/tabid/36/articleType/ArticleView/articleId/2374/BAKOYANNIS-VISITS-MINORITY-AREAS-OF-THRACE.aspx, посетен на 15 май 2009
