Мустафчово
| Мустафчово Μύκη | |
 | |
  Мустафчово  Мустафчово  Мустафчово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Мустафчово |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 483 m |
| Население | 1095 души (2001) |
| Пощенски код | 67100 |
Мустафчово или Мустафчево (на гръцки: Μύκη, Мики) е село в Западна Тракия, Гърция, административен център на дем Мустафчово в административна област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на южните склонове на Родопите.
История
[редактиране | редактиране на кода]В османски документ от 4 ноември 1491 година се споменава, че 13 домакинства, 2 малоимотни домакинства и 3 неженени от село Мустафчово са част от тимара на Касъм Гелиболи, като се изброяват имената им:
| „ | Дундар Факих имам, Ибрахим, син на Али; Сатълмъш, син на Ибрахим; Юнус, син на Али; Дурмуш, син на Гази; Турали, син на Суле; Хамза, син на Пазарлу; Сюлейман, син на Огул паша; Кара, син на Касъм; Ягбасан, син на Касъм; Шахфели, син на Юсуф хан; Федиал, син на Насух; Али, син на Ибрахим; Сефершах, син на Юсуф хан; Байходжа, син на Юмер; ... син на Сюлейман, Ширмерд, освободен роб на Юсуф хан; Хюсни, син на Рум бей.[1] | “ |
В края на XIX век Ст. Шишков преминава през селото и в пътеписите си пише за него:
| „ | Селото Муставшово има около 200 кѫщи, тоже пръснати на махали – колибаци по долината, що се образува въ Пашевикския гребень, или както го казватъ още Гюкче-бунарско бърце. То остава отъ лѣвата страна на главната рѣка и когато се слиза отъ гребеня по главния пѫть, едва се виждатъ нѣколко кѫщи отъ една на махалитѣ му.[2] | “ |
В началото на XX век Мустафчово е помашко село в Ахърчелебийска каза. Според Любомир Милетич към 1912 година в него живеят 250 помашки семейства.[3] Към 1942 година в селото живеят 500 души – помаци.[4]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1102 | 1095 | 1313 | 1347 |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Г. Митринов. За говора на с. Мустафчево, Ксантийско, по данни от Pomak Dictionary на Николаос Кокас – Ксанти. – Българските острови на лингвистичната карта на Балканите. С, 2007: 95 – 102
- Г. Митринов. Южнородопските говори в Ксантийско и Гюмюрджинско. С., 2011., ISBN 978-954-92064-4-9, 276 с.
- Г. Митринов, Лучия Антонова – Василева. Речник на българските говори в Южните Родопи, Драмско и Сярско. С., 2011, ISBN 978-954-92489-2-0, 372 с.
- Г. Митринов, Из Южните Родопи (Ксантийско). По стъпките на патриарх Кирил 65 години по-късно. – Известия на Тракийския научен институт, кн. 10, 2010, с. 320, 329.
- Καραχοτζα, Σεμπαεδην. Η καθημερινη γλωσσα των Πομακων της περιοχης Μυκης. Ξάνθη, Σπανιδης, [2006]. ISBN 960-6653-08-0. (на гръцки)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тодоров, Николай и др. Турски извори за българската история. Том 2. София, Българска академия на науките, [1966]. с. 469.
- ↑ Шишков, Ст. Н. Елидже дереси. – Нощна гледка и впечатления. – Елидженскитѣ ханища и нощуване въ тѣхъ. – Вододѣлъ на Шеинската и Муставшовска рѣки. – Помашкитѣ села Вълканово и Козлуджа. – Пашавикъ и турскитѣ медресета въ Родопитѣ. – Гюкче-бунарь. – Пашовикския долъ и стария кастелъ Мусагенъ. – Муставшовска рѣка. – Змиища. // Изъ Бѣломорската равнина. Пѫтни бѣлѣжки и впечатления отъ Ст. Н. Шишковъ. Пловдивъ, Печатница „Трудъ“ на П. Бѣловѣждовъ, 1907. с. 20. Посетен на 15 май 2009.
- ↑ Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 293.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Западна Тракия // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-930-851-0. с. 136.
Тази статия, свързана с Гърция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.