Менда Стоянова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Менда Стоянова
български политик
Родена

Образование Университет за национално и световно стопанство
Политика
Партия ГЕРБ
Народен представител в:
XLI НС   XLII НС   

Менда Кирилова Стоянова е народен представител и заместник-председател в 41 Народно събрание от ПП ГЕРБ.

Образование и кариера до 2009 г.[редактиране | редактиране на кода]

Има икономическо образование от Висшия икономически институт „Карл Маркс“, който институт е завършила през 1981 г.

Преди да бъде избрана в Народното събрание е работила последователно:

  1. в община Пловдив и ОНС-Пловдив като главен специалист и началник отдел;
  2. в ТДД и Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ в НАП – Пловдив като главен експерт, зам.-началник и директор;
  3. като управител на търговско дружество за консултантска дейност в сферата на данъчни и осигурителни, финансово-икономически консултации, жалби, счетоводна дейност.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Избрана е за депутат от 16 МИ – Пловдив-град.

От юни 2009 г. е председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси в 41 НС. Дейността ѝ като председател на комисията е свързвана основно със скандалите при приемането на държавните бюджети и бюджетите на НОИ и НЗОК за 2010 и 2011 г., по които постоянната комисия е водеща.

Законопроект за Сметната палата[редактиране | редактиране на кода]

Менда Стоянова инициира през есента на 2010 г. приемането на нов законопроект за устройството и дейността на Сметната палата. Законопроектът е много оспорвано предложение поради въвеждането на едноличен орган за управление на палатата и отхвърлянето на средиземноморския модел за българската Сметна палата, които модел палати са със съдебни функции. С новия закон за Сметната палата, който Стоянова обявява и защитава като своя философия и лично дело, се отменя изискването за одитори в палатата да бъдат назначавани юристи и икономисти, като същевременно в новия закон е запазена възможността в извършването на одитите да бъдат привличани външни експерти с нужното друго образование. С новия закон за Сметната палата, иницииран основно от група депутати около Стоянова, се запазват правомощията на Сметната палата, определяни от експерти като информативни и с пожелателен характер за държавните и общински институции при управлението на публичните средства. Законопроектът е приет след президентско вето.[1]

Обвинения в лобизъм[редактиране | редактиране на кода]

В самото начало на 2011 г. в пресата излизат СРС-та от които се установява, че Стоянова заедно с председателката на постоянната комисия по правни въпроси при 41 НС (Искра Фидосова) са лобирали за назначения на ръководни длъжности в митниците по избирателните си райони.[2] Разпространените от партия РЗС стенограми на хартиен носител създават впечатление за компромат и имат съмнителна автентичност, тъй като на са потвърдени с никакви оригинални записи. Оправданието за това са, че флашките със записите били в чанта на Яне Янев, открадната от автомобила му.

Заместник-председател на Народното събрание[редактиране | редактиране на кода]

На 1 ноември 2012 г. е избрана за заместник-председател на 41 Народното събрание.[3][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петя Димитрова, „Сметна или пресметната палата“, сп. „Тема“, бр. 42 (469), 25 октомври 2010 г.
  2. „Менда Стоянова и Искра Фидосова лобират за назначения в митниците“, mediapool.bg, 10 януари 2011 г.
  3. Решение за избиране на заместник-председател на 41-ото Народно събрание Обн. ДВ. бр. 85 от 6 ноември 2012 г.
  4. Депутатите избраха за заместник-председател на Народното събрание Менда Стоянова, председател на Комисията по бюджет и финанси и народен представител от ПГ на ПП ГЕРБ. // Народно събрание на Република България, 1 ноември 2012. Посетен на 7 ноември 2012. (на български)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]