Менда Стоянова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Менда Стоянова
български политик
Родена
28 февруари 1956 г. (63 г.)
Политика
Партия ГЕРБ
XLI НС   XLII НС   
депутат

Менда Кирилова Стоянова е народен представител и заместник-председател в 41 Народно събрание от ПП ГЕРБ.

Образование и кариера до 2009 г.[редактиране | редактиране на кода]

Има икономическо образование от Висшия икономически институт „Карл Маркс“, който институт е завършила през 1981 г.

Преди да бъде избрана в Народното събрание е работила последователно:

  1. в община Пловдив и ОНС-Пловдив като главен специалист и началник отдел;
  2. в ТДД и Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ в НАП – Пловдив като главен експерт, зам.-началник и директор;
  3. като управител на търговско дружество за консултантска дейност в сферата на данъчни и осигурителни, финансово-икономически консултации, жалби, счетоводна дейност.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Избрана е за депутат от 16 МИ – Пловдив-град.

От юни 2009 г. е председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси в 41 НС. Дейността ѝ като председател на комисията е свързвана основно със скандалите при приемането на държавните бюджети и бюджетите на НОИ и НЗОК за 2010 и 2011 г., по които постоянната комисия е водеща.

Законопроект за Сметната палата[редактиране | редактиране на кода]

Менда Стоянова инициира през есента на 2010 г. приемането на нов законопроект за устройството и дейността на Сметната палата. Законопроектът е много оспорвано предложение поради въвеждането на едноличен орган за управление на палатата и отхвърлянето на средиземноморския модел за българската Сметна палата, които модел палати са със съдебни функции. С новия закон за Сметната палата, който Стоянова обявява и защитава като своя философия и лично дело, се отменя изискването за одитори в палатата да бъдат назначавани юристи и икономисти, като същевременно в новия закон е запазена възможността в извършването на одитите да бъдат привличани външни експерти с нужното друго образование. С новия закон за Сметната палата, иницииран основно от група депутати около Стоянова, се запазват правомощията на Сметната палата, определяни от експерти като информативни и с пожелателен характер за държавните и общински институции при управлението на публичните средства. Законопроектът е приет след президентско вето.[1]

Обвинения в лобизъм[редактиране | редактиране на кода]

В самото начало на 2011 г. в пресата излизат СРС-та от които се установява, че Стоянова заедно с председателката на постоянната комисия по правни въпроси при 41 НС (Искра Фидосова) са лобирали за назначения на ръководни длъжности в митниците по избирателните си райони.[2] Разпространените от партия РЗС стенограми на хартиен носител създават впечатление за компромат и имат съмнителна автентичност, тъй като на са потвърдени с никакви оригинални записи. Оправданието за това са, че флашките със записите били в чанта на Яне Янев, открадната от автомобила му.

Заместник-председател на Народното събрание[редактиране | редактиране на кода]

На 1 ноември 2012 г. е избрана за заместник-председател на 41 Народното събрание.[3][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петя Димитрова, „Сметна или пресметната палата“, сп. „Тема“, бр. 42 (469), 25 октомври 2010 г.
  2. „Менда Стоянова и Искра Фидосова лобират за назначения в митниците“, mediapool.bg, 10 януари 2011 г.
  3. Решение за избиране на заместник-председател на 41-ото Народно събрание Обн. ДВ. бр. 85 от 6 ноември 2012 г.
  4. Депутатите избраха за заместник-председател на Народното събрание Менда Стоянова, председател на Комисията по бюджет и финанси и народен представител от ПГ на ПП ГЕРБ. // Народно събрание на Република България, 1 ноември 2012. Посетен на 7 ноември 2012. (на български)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]