Менодор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Менодор
киликийски или гръцки пират и адмирал
Роден
1-ви век пр.н.е.
Починал
35 г. пр.н.е.
Семейство
Бащанеизвестна
Майканеизвестна

Менодор или Менас (Menodoros; Menas; † 35 пр.н.е., Сисция) e киликийски или гръцки пират и адмирал, който служи през Римските граждански войни при Секст Помпей и прототип на предател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Римска трирема (мозайка, Тунис)

През 67 пр.н.е. по време на пиратска война той е пленен от Помпей Велики и по-късно освободен и става клиент на Помпей. След убийството на Помпей през 48 пр.н.е. той остава при синовете му. Около 44 пр.н.е. става адмирал при станалия флотски префект Секст Помпей и служи в Масилия и Сицилия.[1] През 40 пр.н.е. Секст Помпей изпраща Менодор да завладее Сардиния и Корсика, които превзема от Марк Лурий, управител на островите на Октавиан. В Цизалпийска Галия пленява Марк Тиций, но Помпей го освобождава заради баща му.

През 39 пр.н.е. Менодор придружава Помпей на мирната конференция в Мизенум с триумвирите Марк Антоний и Октавиан. Помпей го прави управител на Сардиния и Корсика. Понеже Луций Стай Мурк и Менекрат го клеветят пред Помпей, той започва тайни преговори с Октавиан и през лятото на 38 пр.н.е. той му предава двата острова заедно с три легиона и шестдесет кораба. Октавиан го награждава с рицарска титла в съсловието на equester ordo и го прави легат при флотския командир Гай Калвизий Сабин.[2]

В началото на 36 пр.н.е. Менодор отива със седем кораба отново при Секст Помпей, а през лятото преминава отново на страната на Октавиан.[3] Бие се в морската битка при Наулох под командването на Марк Випсаний Агрипа. Следващата година придружава Октавиан в Илирия и Панония, където е убит в корабна битка при Сисция на р. Сава.

В литературата[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Bruno Schor, Beiträge zur Geschichte des Sextus Pompeius, Hochschulverlag, Stuttgart 1978, S. 131 – 134 ISBN 3-8107-2015-1.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ливий, periochae 123; Апиан, Bürgerkriege 4, 84; Дион Касий, Römische Geschichte 48, 17 – 19.
  2. Апиан, Bürgerkriege 5, 78; Дион Касий, Römische Geschichte 48, 45.
  3. Апиан, Bürgerkriege 5, 102; Дион Касий, Römische Geschichte 49, 1.