Методий Устичков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Методи Устичков)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Методий Устичков
български църковен деец
Роден
Починал
25 август 1932 г. (65 г.)
„Подражание на Христа“ на Тома Кемпийски, превод на Методий Устичков, 1928 г.

Методий Устичков е български църковен деец от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е със светското име Константин на 15 юни 1867 г. в Щип, тогава в Османската империя. Oще като дете постъпва в Ордена на августинците-успенци.[1] На осемгодишна възраст се премества да живее в София. Предполага се, че е един от първите ученици на успенците, които се опитват да създадат училище там.[2] През 1882 г. отец Викторин Галабер го изпраща да учи в семинарията на успенците в Одрин. От 1884 до 1889 г. Константин посещава семинарията в Кум-Капу (Цариград).[2]

От 6 август 1890 г. той е послушник в Ливри-Гарган, департамента Сен Сен Дени, Франция, където приема името Методий. Там полага вечните си обети на 6 август 1892 г. След това е изпратен в Ерусалим да следва теология (1893 – 1895), а по-късно в мисията на успенците Кади Хаскьой в Цариград (1895 – 1896). В допълнение към майчиния си език, неговите години на обучение му дават познания по латински, френски, турски, гръцки и немски език.[2]

Посветен е в свещенически сан от епископ Михаил Петков на 19 януари 1896 г. в Одрин. Устичков е активен функционер на ордена.[1]

Първото му назначение е като преподавател в семинарията в Одрин от 1896 г. до 1903 г. Там той извършва преводи на български на религиозни творби. През 1903 г. е изпратен с отец Кристоф Порталие в Сливен да поставят основите на католическа енория в града. Сътрудничи на отец Герман Рейдон в неговата издателска дейност. От 1908 г. до 1912 г. отец Устичков е преподавател към мисията на успенците във Фанараки, близо до Цариград. След 1912 г. работи в мисията на успенците в Ямбол и става редактор на списанията „Поклонник“ и „Живота на Светците“. През 1919 г. той отново е назначен за свещеник в енорията в Сливен. През 1921 г. се премества във Варна, където се разболява и заминава на лечение в Грац, Австрия. През 1922 г. до 1927 г. преподава в Пловдивския колеж.[2]

По-късно се премества в София и от януари 1927 до 1931 е частен секретар на архиепископ Анджело Ронкали.[1] Устичков е голям родолюбец.[3]

През зимата на 1932 г. той е изпратен за лечение в Лион, където умира на 25 август 1932 г.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Методий Устичков е автор на множество трудове по философски и религиозни проблеми, публикувани в „Поклонник“, „Животът на Светците“ и „Вяра и Наука“. Той е автор на книга, озаглавена „Религия“.[2]

Той прави първия превод на „Подражанието на Христа“ от Тома Кемпийски.[1] Първо българско издание е през 1928 г. от издателство „Италианско дело за Изток“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Ваташки, Румен. Българската православна църква и римокатолическите мисии в България (1860 – 30-те години на ХХ век): Църковно-историческо изследване. Шумен, Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2005. с. 97.
  2. а б в г д ((fr)) Méthode (Constantin) OUSTICHKOV - 1867-1952
  3. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 259.
     Портал „Македония“         Портал „Македония