Мехмед Бехчет Перим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мехмет Бехчет Перим
Mehmet Behçet Perim
Псевдоним Перим
Роден 1896 г.
Починал 1965 г. (69 г.)
Професия журналист, писател

Мехмед Бехчет Перим (на турски: Mehmet Behçet Perim) е османски, турски и български журналист и писател от помашки произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1896 г. в неврокопското село Сатовча, тогава в пределите на Османската империя. Умира през 1965 г. в Измир, Турция. Занимава се с писателска и журналистическа дейност, както в България така и в Турция.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Издавани вестници в България[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ехали“ (в Оряхово)
  • „Коджа Балкан“ (в Пловдив)
  • „Булгаристан“ (в София)
  • „сп. Алтън Калем“ (в Оряхово)
  • „гл. редактор във в-к Тунабойу на Махмуд Неджмеддин Делиорман“

По време на престоя си в Оряхово издава книгата си „Социално и политическо положение на българските мюсюлмани“. През 1923 г. издава втора книга „По родните пътища“. Останалите 11 книги ги издава в Турция, като първите две от тях са отпечатани на османо-турски а следващите на съвременен турски език.[2]

Издадени книги в Турция[редактиране | редактиране на кода]

  • „Човек се изправя от там където е паднал“ (разкази), Текирдаг 1933.
  • „Виждания и чувства“, Едирне 1935.
  • „Балкански цветя“ (роман), Истанбул 1938.
  • „Стари страници“, Антакя 1942; Истанбул 1946; Измир 1965.
  • „Спомени от София-I“, Антакя 1947;
  • „Спомени от София-II“, Истанбул 1949;
  • „Вдъхновения от живота“, Ескишехир 1951; Измир 1962;
  • „Камчия! Дай ни път“ (стихове и епоси), Афйон 1958, 1959; Измир 1964.
  • „Ахмед преселникът“ (роман), Исмир 1961; Антакя 1966.
  • „От Марица до Дунава“, Едирне 1934.
  • „Хатай-ройанът на изворите“, Антакя 1943.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония