Меша Селимович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за босненския писател. За литературната награда вижте Меша Селимович (награда).

Меша Селимович
Meša Selimović
босненски писател

Роден
Мехмед Селимович
Починал
11 юли 1982 г. (72 г.)
ПогребанБелград, Сърбия

Учил вБелградски университет
НаградиНИН-ова награда (1966)[1][2]
Литература
Период1950 – 1982 г.
ЖанровеРоман, разказ
Известни творбиДервишът и смъртта

Уебсайт
Меша Селимович в Общомедия

Меша Селимович (на сърбохърватски: Meša Selimović) е босненски писател.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 април 1910 година в Тузла в стара фамилия на бошняшки бейове,[4] но към края на живота си се самоопределя като сърбин.[5] През 1934 година завършва сърбохърватски език и литература в Белградския университет и малко по-късно става учител в родния си град. По време на Втората световна война участва в Югославската народна освободителна армия, става член на Югославската комунистическа партия и прекарва известно време в затвора. След войната заема различни постове в културната сфера в Сараево, а от 1950 година започва да публикува разкази и романи, като най-голям успех има романът му „Дервишът и смъртта“ („Derviš i smrt“, 1966). През 1971 година се премества в Белград, където остава до края на живота си.

Меша Селимович умира на 11 юли 1982 година в Белград.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Uvrijeđeni čovjek. Svjetlost. Sarajevo, 1947.
  • Prva četa. Zora. Zagreb, 1950.
  • Tuđa zemlja. Radnik. Beograd, 1957; – 2. izd. Veselin Masleša. Sarajevo, 1961; 1962; – 3. izd. Svjetlost. Sarajevo, 1962; 1965.
  • Noć i jutra. Knjiga snimanja. (Scenario). Bosna film. Sarajevo, 1958.
  • Tišine. Svjetlost. Sarajevo, 1961; – Prosveta. Beograd, 1965; – Svjetlost. Sarajevo, 1970; 1971.
  • Magla i mjesečina. Svjetlost. Sarajevo, 1965; – 1967.
  • Eseji i ogledi. Veselin Masleša. Sarajevo, 1966.
  • Derviš i smrt. Svjetlost. Sarajevo, 1966; 1967; 1967; 1968; 1969; 1970; 1971; 1972; 1973; 1974; 1977; 1980; 1982; 1984/85; 1988.
    Дервишът и смъртта. Превод от сърбохърватски Б. Михайлов, София: Отечествен фронт, 2013, 394 с.
    Дервишът и смъртта. Превод от сръбски Жела Георгиева, София: Black Flamingo, 2013, 384 с.
  • Za i protiv Vuka. Matica srpska. Novi Sad, 1967; – Svjetlost. Sarajevo, 1970; 1972; – Sloboda. Beograd, 1979; 1981.
  • Pisci, mišljenja, razgovori. Svjetlost. Sarajevo, 1970; – Sloboda. Otokar Keršovani. Beograd, Rijeka, 1975; – Sloboda. Beograd, 1979; 1981.
  • Tvrđava. Svjetlost. Sarajevo, 1970; 1971; 1972; 1974; 1980; 1980; 1984/85; 1985; 1988; 1989; – Maribor, 1972; Veselin Masleša. Sarajevo, 1977; 1982; 1987; – Sloboda. Beograd, 1980; – Kultura. Beograd, 1980; – Keshtjella. Rilindija. Prishtine, 1983.
    Крепостта. Превод от сръбски Катя Йорданова, София: Народна култура, 1998, 334 с.
  • Djevojka crvene kose. Svjetlost. Sarajevo, 1970.
    Червенокосата девойка. Превод от сръбски Даниела Цанева, София: Профиздат, 1988, 142 с.
  • Sabrana djela. Knj. I-VII. Svjetlost. Sarajevo, 1970; 1972; – Sloboda. Otokar Keršovani. Beograd, Rijeka, 1975, knj. I-IX; 1976; – Sloboda. Beograd, 1979, knj. I-X; 1981; – Beogradski graficki zavod. Beograd, 1981, knj. I-X; 1983; 1986; 1988.
  • Ostrvo. Prosveta. Beograd, 1974; 1975; – Ostrvo. Prevedel Herman Vogel. Mladinska knjiga. Ljubljana, 1979/80.
  • Sjećanja. Sloboda. Beograd, 1976; 1976; 1979; 1981; – Svjetlost. Sarajevo, 1976.
  • Krug. Beogradski graficki zavod. Beograd, 1983; – Prev. Zagorka Prisaganec-Todorovska. Naša knjiga. Skopje, 1988.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Добитници Нинове награде за књижевност. // Посетен на 24 февруари 2017 г..
  2. а б НИН online. // Посетен на 25 февруари 2017 г..
  3. Mala eciklopedija Prosveta: opšta enciklopedija, 1986, Prosveta, Beograd, ISBN 86-07-00001-2
  4. www.bhstring.net
  5. www.rts.rs

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]