Миклош Немет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Миклош Немет (Miklós Németh)
Németh Miklós Fortepan 124978.jpg
Председател на Министерския съвет на Унгарската народна република
Мандат
24 ноември 1988 – 23 октомври 1989
Президент ?
Предшественик Карой Грос (Károly Grósz)
Наследник продължава като временен министър-председател на Третата унгарска република до 23 май 1990; наследен от Йожеф Антал (József Antall)

Роден
14 януари 1948 г. (1948-01-14) (71 г.)
Партия Унгарска социалистическа работническа партия
Миклош Немет (Miklós Németh) в Общомедия

Миклош Немет (на унгарски: Németh Miklós) (роден на 14 януари 1948 в Монок, Унгария) е министър-председател на Унгария от 24 ноември 1988 до 23 май 1990. Той е сред лидерите на Унгарската социалистическа работническа партия в годините на бурни промени и падане на комунизма в източна и централна Европа.

Като министър-председател, Немет взима спорното решение да позволи на жителите на Източна Германия да достигнат Западна Германия. Преминаването е ставало като източногерманците влизат в Унгария, пресичат безвизово границата с Австрия и оттам достигат ФРГ. За мнозинството жители на ГДР това е свобода, отнета им от режима през предишните десетилетия. Отварянето на унгарската граница е сред ключовите събития, довели до падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 и на комунистическите режими в Източна Европа в следващите няколко години. В България Тодор Живков е свален от власт на 10 ноември 1989, а НРБ се преименува на Република България на 15 ноември 1990.

След напускането на премиерския пост, Немет е вицепрезидент на Европейската банка за възстановяване и развитие. Ролята на международната финансова институция е да помага на страните от централна и източна Европа и бившия СССР с преминаването към пазарна икономика и демократично управление. През 2000 г. Немет прекратява работата си в банката и се завръща в Унгария. Там прави неуспешен опит да се кандидатира за министър-председател от името на Унгарската социалистическа партия. Съперникът му в партията, Петер Медеши, по-късно печели поста.