Милан Савич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Милан Савич
сръбски книжовник
Роден: 1845 г.
Починал: 21 февруари 1930 г. (85 г.)

Милан Савич (ср. Милан Савић) е сръбски учен, доктор на науките, белетрист и общественик от края на 19 и началото на 20 век.

Основно и прогимназиално образование получава в Нови Сад. Учи медицина, а по-късно философия (история и география) в Лайпциг (Липиска), където защитава докторат. Притежавайки сериозна философска и филологическа подготовка се посвещава на учителстване в Нови Сад. Участва активно в обществения живот на земите по военната граница и на войводство Сърбия и Тамишки Банат. Сътрудничи на всички известни сръбски списания и вестници по него време (Явор, Застава, Единство, Летопис Матице сръбске, Позорище и др.).

Милан Савич е дългогодишен секретар на Матица Сръбска и редактор на нейния орган - Летопис Матице сръбске. Автор е на повести, разкази и битови драми с патриотична тематика. Пише статии, критики и отзиви. Преводач от и на немски.

Книжовното му дело се състои от творбите (на сръбски) "Из прошлих дана, приче", "Из српске књижевности, слике и расправе", "Млади Милетић", "Лаза Костић" и др. Автор е на първата сръбска "Историја Бугарскога народа до пропасти државе му".[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райкова, Ана. автор на предговор към Милан Савич и неговата История на българския народ. Наука и изкуство, печатница Балкан, 1981.