Направо към съдържанието

История на българския народ до края на неговата държава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
История на българския народ
Историја Бугарскога народа до пропасти државе му
АвторМилан Савич
Първо издание1878 г.
Нови сад, Австро-Унгария
Оригинален езиксръбски
ЖанрИстория на България

бележки
  • Фототипно издание с предговор и презентация на английски на БАН, издателство „Наука и изкуство", София, Печатница „Балкан“, София

„История на българския народ“ (на сръбски: Историја Бугарскога народа до пропасти државе) е първият труд по история на България, излязла на сръбски или сърбохърватски език.

„История на българския народ“ не е първото историографско проучване по темата сред сърбите и хърватите. Тя се предхожда в илиризма от „Разговор угодни народа словенскога“ от Андрия Миошич от 1756 г. Следва изследването на Йован Раич от 1794 г., след което темата занимава лингвистично Доситей Обрадович и Вук Караджич. Също така историята на българите е засегната от хърватите Станко Враз, Киселяк с неговата драма „Самуил цар бугарски“ от 1862 г., Людевит Гай, Иван Сакцински, Ватрослав Каич, Август Шеноа, Август Харамбашич и други техни сънародници през 18 – 19 век. Особен е приносът на Йосип Щросмайер и Стефан Веркович по темата.

Завършена на 9 април 1878 г. това е втората книга в сърбохърватската историография с тематика история на България след труда на Йован Раич „История разных славенских народов найпаче Болгар, Хорватов и Сербов“ и първата самостоятелно отпечатана история на България, написана от сърбин. Отпечатана е във вестник „Застава“, като излизането ѝ е обявено още в броя от 5 декември 1877 г. От следващия брой на вестника започва отпечатването на поредицата за историята на България.

Книгата съдържа и някои неточности. Например бащата на комитопулите Давид, Мойсей, Арон и Самуил е представен като Шишман. Географското описание на българските земи от Милан Савич е ценно, тъй като Нишко е представено като българско.

След излизането на „История на българския народ“, тя е рецензирана от Пера Тодорович в списание „Стража“. Димитър Цанов Кочов от Плевен се заема с превеждането на историята на български като учил в Загреб, видно от дописка от 27 май 1878 г. във вестник „Българин“. Известие за съдбата на превода липсва. Книгата е разпространена по него време из цяла България – София, Видин, Русе, Пловдив и другаде.

„История на българския народ“ на Милан Савич обогатява демократичните традиции на българо-сръбските културно-политически отношения, допринасяйки за тяхното утвърждаване на основа на достоверните исторически факти.[1]

  1. Райкова, Ана. автор на предговор към Милан Савич и неговата История на българския народ. Наука и изкуство, печатница Балкан, 1981.