Доситей Обрадович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Доситей Обрадович
сръбски писател

Роден
Димитър Обрадович
Починал
11 януари 1811 г. (68 г.)
Професия учител
Литература
Жанрове стихотворение, мемоари
Известни творби „Живот и приключения на Димитри Обрадович, наречен в калугерство Доситей“ (1783)
Научна дейност
Област Филология

Подпис Dositej Obradovic Signature.svg
Уебсайт Страница в IMDb
Доситей Обрадович в Общомедия

Димитър Обрадович, приел по-късно монашеското име Доситей Обрадович (на сръбски: Доситеј Обрадовић) е сръбски писател, поет, философ рационалист, педагог, книжовник и народен будител.

Първата българка, превела Обрадович на български, е Станка Николица-Спасо-Еленина.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Доситей Обрадович в Белград

Роден е ок. 1739 или 1742 г. в Чаково, (в Банат) дн. Румъния. Приема монашеството през 1757 г. Посещава много страни на Балканите и Мала Азия, Италия, Германия, Франция, Англия, Австрия и Русия. Ходил е във Видин и Букурещ. В Хале, Германия се записва студент и захвърля расото.

В края на 18 век обявява, че ще пише на простонароден език, който да бъде разбиран не само от образовани хора, но и от необразованите селяни и пастири. Въпреки това езикът на Обрадович представлява славяносръбска смесица, но не и народен език.

Печата като свое второ книжовно дело автобиографията си – „Живот и приключения на Димитри Обрадович, наречен в калугерство Доситей“.

През 1808 г. основава гимназия в Белград, която по-късно се преобразува в първия сръбски университет. Обрадович основава и богословска семинария.

Доситей Обрадович е първият сръбски министър на просвещението.

Умира в Белград на 28 март 1811 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Живот и приключения (1783)
  • Съвети за здрав разум (1784)
  • Събрание на нравоучителни неща
  • За славните жени

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Йован Деретич, „Върху творчеството и поетиката на Доситей Обрадович, печатано последователно в сп. „Књижевна историја“, 1970-1972.
  • Боян Пенев, „Доситей Обрадович и българите“ (на сръбски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]