Милена Стамболийска
Милена Стамболийска | |
български политик | |
Родена |
21 февруари 1930 г.
|
---|---|
Починала | 2016 г.
|
Учила в | Софийски университет |
Народен представител в: V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС | |
Семейство | |
Баща | Асен Стамболийски |
Милена Асенова Стамболийска е български политик и държавник от БЗНС от 1976 до 1990 г.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Милена Стамболийска е родена на 21 февруари 1930 г. в София в семейството на политика Асен Стамболийски (1904 – 1965). Той е син на водача на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) Александър Стамболийски. Самият Асен Стамболийски участва активно в дейността на БЗНС, а след Деветосептемврийския преврат от 1944 година е депутат от опозиционния БЗНС – Никола Петков и между 1947 и 1954 година лежи в различни концентрационни лагери и затвори.
Стамболийска завършва английска филология в Софийския университет. Кара едногодишен курс във Висша партийна школа. От 1961 г. е деятелка на софийската градска дружба. Член е на Националния съвет на ОФ и на Президиума на Световния съвет на мира.[2] Народен представител в 5 – IX НС. Заместник-председател е на Народното събрание от 1981 до 1990 г. Била е член на Общонародния комитет за българо-съветска дружба и на бюрото на Комитета на българските жени.[3]
От 1974 до 1990 г. e член на Постоянното присъствие на БЗНС, а от 1973 до 1990 г. – и завеждащ отдел „Политическа просвета“ при ПП на БЗНС[4].
Наградена е с орден „13 века България“.
Милена Стамболийска умира през 2016 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Публицистика 1900 – 1923 / Александър Стамболийски; [състав.] Милена Стамболийска ... [и др.]; [под общ. ред. на Радка Трендафилова]. – [София]: Партнер БГ, 2016. – 3 т.; 32 см
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 303
- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 287
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 513, ISBN 954-528-790-X