Минко Ламбов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Минко Ламбов
Минко Ламбов.jpg
Информация
Роден
6 ноември 1978 г.(1978-11-06)
Националност Флаг на България България
Стил класика, джаз, фолклор, етно, поп, детска музика
Професии композитор, аранжор, оркестратор, продуцент, пианист
Инструменти пиано
Активност 1996 – до днес
Музикален издател Shaka Zulu Studio
Свързани изпълнители Shaka Zulu Orchestra, Point of view, Ikadem, Brainstorm, Васил Найденов, Нели Рангелова, Панайот Панайотов, Ненчо Балабанов, Весела Бонева, Ана Топалова, и др.
Влияния Чайковски, К. Ламбов, Чик Кърия, Шостакович, Шопен, Светлин Русев (цигулар), Георги Димитров (диригент), Бах, Артуро Сандовал
Уебсайт popopera.org, minkolambov.com

Минко Ламбов е български композитор българска поп-операта „Рибарят и неговата душа“ по едноименната приказка на Оскар Уайлд. Автор на либретото на Ана Топалова. Автор е на над 500 композиции и аранжименти в различни жанрове (поп, джаз, етно, класика, детски песни и много други).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство[редактиране | редактиране на кода]

Роден 1978 година гр. София в семейството на българския композитор, диригент и пианист Кирил Ламбов и музикалния педагог Русалина Ламбова. Неговата сестра Антония Кирил Евгениева е пианист, а дядо му Минко Борисов Ламбов е акордеонист и обоист. На 3-годишна възраст неговата майка започва да му преподава пиано и солфеж. На 9 годишна възраст започва да изучава обой.

През 1989 г. Минко Ламбов е приет в ДМУ „Любомир Пипков“ със специалност обой, а през 1993 той продължава обучението си в гимназията на СМУ „Л.Пипков“ отново с обой. На 15 годишна възраст започва уроци по пиано при педагога Вера Бонева, а по-късно продължава обучението си при Антонина Бонева. По същото време започва да се увлича от джаза и създава първата си група „Авангард“ заедно със свои съученици.

Младежки години[редактиране | редактиране на кода]

През 1996 г. Ламбов е приет в два от факултетите на ДМА „Панчо Владигеров – „Теоритико композиторски и диригентски факултет“ и „Инструментален факултет“ със специалност обой. По същото време започва да работи с Искрен Пецов и „Латино партизани“ и временно прекъсва обучението си в академията. През 2006 се прехвърля в специалност оркестрово дирижиране в АМТИИ-Пловдив в класа на маестро Георги Димитров, който оказва решаваща роля за музикалното му развитието му.

Първите си опити за композиране прави в музикалното училище. „Авангард“ е първата формация изпълняваща негови пиеси с джаз-фънк звучене. Впоследствие продължава да пише музика в подобна стилистика за бъдещите си формации: L.P. Jazz, „Импровижън“. В младежкия си период той реализира около 200 аранжимента и оркестрации в най-различни стилове и жанрове (детски песни, поп, рок, джаз, фънк, фолклор, симфонична и мн. др.) Има редица награди от международни конкурси и фестивали като композитор, аранжор, оркестратор и изпълнител.

От 1995 г. до днес работи като пианист и композитор в групи като Латинопартизани; Форте; LP Jazz; Импровижън; Авангард; „Още“; Brainstorm; Икадем и др.

Като пианист работи и с Васил Найденов, Нели Рангелова, Панайот Панайотов, и др. звезди на българската естрада.

Творческо съзряване[редактиране | редактиране на кода]

Етно[редактиране | редактиране на кода]

През 2002 г. създава група "Брейнсторм“, с която изпълняват типичен фюжън, но не след дълго групата започва да използва елементи от българския фолклор и това бележи началото на нови творчески търсения за композитора. Той започва да изследва и изучава българската народната музика, което оставя трайна следа в неговото творчество от този момент нататък. През 2006 г. заедно с кавалджията Недялко Недялков създават група „ИКАДЕМ“. Формацията изпълнява авторски пиеси на Недялков и Ламбов, а също така и няколко обработки на народни песни. През 2007 г. групата издава дебютния си албум „ИКАДЕМ“, който се радва на голям успех сред почитателите на етно-музиката.

През 2008 г. създава най-мащабния си проект - "Shaka Zulu Orchestra", с който твори в сферата на ethno-jazz, funk, fusion, world music. Групата е от 13 души и се откроява със стилистично и етнологично разнообразие достигнато чрез задълбочено изучаване и анализиране на музиката на различните народи и етноси и експериментиране с колаборирането на различни стилове и течения в съвременната музика. "Shaka Zulu Orchestra" носи идеята за преодоляване на границите, отхвърляне на расовите и етнически предразсъдъци, както и вероизповеденчески различия.

През 2011 г. създава сдружение „Еклектика“, което има за цел да развива и популяризира българската народна музика, да даде нов прочит на българския фолклор, да подчертае неговата красота и да го направи по достъпен за поколенията.

В края на 2011 г. Ламбов се запознава с Ана Топалова, която към този момент работи като актриса и певица. Заедно започват да работят в различни формации изпълняващи джаз музика. Впоследствие създават собствена група, която получава името „Point of view“. Формацията създава оригинални кавър-версии на песни на едни от най-известните поп-изпълнители в света.

Симфонична музика[редактиране | редактиране на кода]

Натрупването на музикален опит довежда композитора до нови музикални форми. Именно запознанството с Ана го отвежда в тази посока. В началото на 2012 г. те заедно с режисьора и актьор Димо Алексиев реализират постановката „Буря“ по Александър Островски, която не след дълго се оказва основата за написването на симфоничния балет „Буря“ по музика на Ламбов и либрето на Топалова. Това бележи началото на нов период в творчеството на композитора.

Музикално сценични произведения[редактиране | редактиране на кода]

През 2014г. Минко Ламбов и Ана Топалова създават поп-операта „Рибарят и неговата душа“ по едноименната приказка на Оскар Уайлд. Освен в качествата си на композитор и драматург, Ламбов и Топалова са и негови продуценти. Режисьор на спектакъла е Ана Топалова. Премиерата на поп-операта 'Рибарят и неговата душа" е на 19 май 2015 г. в зала 1 на НДК. Диригент постановчик е Кирил Ламбов. В периода 2015 – 2016 г. „Рибарят и неговата душа“ е поставен два пъти в зала 1 на НДК, девет пъти в Музикалния театър в София и един път в зала „България“ със Софийска филхармония – концертно изпълнение. В този период Ламбов написва симфоничната поема „Златния век“, както и множество пиеси и песни за формациите „Shaka Zulu Orchestra“ и „Point of view“, а като творчески екип с Ана Топалова печелят втора награда на първото издание на конкурса „Лирата на Орфей“ в Пловдив -2015 г. с песента „Миг“.

Филмова музика[редактиране | редактиране на кода]

През 2017г. Минко Ламбов композира музика за документалния филм на режисьора Людмила Живкова - „Весел е циганският живот“.

Вдъхновен от таланта на цигуларя Светлин Русев, който взима участие в поп-операта „Рибарят и неговата душа“, Минко Ламбов композира първия си концерт за цигулка и симфоничен оркестър посветен на Русев. Концертът получава името „Кампоселиче“ на името на цигулката на Светлин Русев – Stradivarius Camposelice. Световната премиера на произведението е в град Кострома – Русия на 25 декември 2017 г. със солист Светлин Русев и под диригентството на Павел Герщейн. В началото на 2018 г. „Кампоселиче“ е записан от Симфоничния оркестър на БНР отново със солист Русев, а концертната премиера за България е на 14 февруари 2019 г. в зала „България“ със Софийска филхармония, Светлин Русев и под диригентството на финландския диригент Саша Макиля.

През 2018г. творческият тандем Ламбов-Топалова създава детския мюзикъл „Дивите Лебеди“ – по едноименната приказка на Х.Кр. Андерсен. През същата година Ламбов композира произведение за симфоничен оркестър и смесен хор по едноименното стихотворение на Христо Ботев - „Моята молитва“

През 2019 Минко Ламбов работи по музиката на филма „Ханът и империята“ на акад. Людмил Стайков.

През март 2020 Ламбов създава музиката за филма „Сбогом Джони“ на режисьора Константин Буров. Същия месец композира двоен концерт за пиано, цигулка и симфоничен оркестър посветен отново на цигуларя Светлин Русев и пианистката Йоръм Сон (Южна Корея).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Тетрални и музкално-сценични творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Музика към театралната постановка „Буря“ с режисьори: Димо Алексиев и Ана Топалова
  • Поп-опера „Рибарят и неговата душа“ по едноименната приказка на Оскар Уайлд. Либрето – Ана Топалова.
  • „Дивите лебеди“ – мюзикъл за деца по едноименната приказка на Х.Кр. Андерсен. Либрето-Ана Топалова

Симфонична музика[редактиране | редактиране на кода]

  • Симфоничен балет „Буря“ по пиесата на А.Островски – либрето Ана Топалова
  • Симфонична поема „Златният век“
  • Концерт за цигулка и симфоничен оркестър посветен на Светлин Русев
  • Концерт за кларинет и оркестър
  • Двоен концерт за цигулка, пиано и симфоничен оркестър

Филмова музика[редактиране | редактиране на кода]

  • Музика към филмов сериал „Кантората“
  • Музика към документалния филм „Весел е циганския живот“
  • Музика към филма „Ханът и империята“ с режисьор акад. Людмил Стайков
  • Музика към филма „Сбогом Джони“

Камерна музика[редактиране | редактиране на кода]

  • Танго за струнен квартет
  • Пиеса за тромпет и пиано

Фолклорни обработки[редактиране | редактиране на кода]

  • Обработки на народните песни – „Делю Хайдутин“, „Девойко мари хубава“, „Брала мома Ружа цвете“

Хорови произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Моята молитва“ – по едноименното стихотворение на Христо Ботев за смесен хор и симфоничен оркестър
  • „Брала мома Ружа цвете“ - за народен хор

Соло пиано[редактиране | редактиране на кода]

  • Албум за соло пиано „One week“ – седем пиеси за пиано. Всяка една от тях носи името на ден от седмицата.

„Shaka Zulu Orchestra“ и „Point of View“[редактиране | редактиране на кода]

  • Перник
  • Родопска прелюдия
  • From Sofia to Havana
  • Kitka
  • Врипнала е Добра
  • Fire born
  • I don't now
  • My gipsy soul
  • Kirios
  • Големия град

Brainstorm[редактиране | редактиране на кода]

  • Брейнсторм
  • На баба ми колелото
  • Еуфория
  • Ежедневие
  • Brainstorm 2
  • От дълбините
  • Завръщане
  • Послания
  • Salvation

Авангард[редактиране | редактиране на кода]

  • Тазманийска самба
  • Фънкария
  • 122

Латино Партизани[редактиране | редактиране на кода]

  • Само нощем
  • Черно момиче
  • Пак си лягам сам
  • Ние тримата
  • Латино мания

Детски[редактиране | редактиране на кода]

  • Младини
  • Стая

Поп[редактиране | редактиране на кода]

  • Заедно
  • Белият гарван
  • Изгубена душа
  • Спомени
  • До мен
  • Cherie
  • Миг

Минко Ламбов квартет[редактиране | редактиране на кода]

  • Destiny
  • Перелик 1
  • Перелик 2

Електронна музика[редактиране | редактиране на кода]

  • Музика към първото представяне на българска мода по „Fasion TV“

Над 500 аранжименти и оркестрации в различни жанрове (поп, рок, джаз, камерни и симфонични творби, детски песни, клавирна музика, народни музика, етно, електронна музика и мн.др) на автори и изпълнители между които[редактиране | редактиране на кода]

  • Латино Партизани и Искрен Пецов (албума „Кайман“, Тумба ла лайка и др)
  • Нели Рангелова – юбилеен концерт 2007 г.
  • Панайот Панайотов – юбилеен концерт
  • Цветелина Янева – концерт в „София лайв клуб“ с участието на Shaka Zulu Orchestra" и др.
  • Васил Найденов – „Болката от ляво“, „Ако имаш време“ – Тенко Славов
  • Кирил Икономов и Мая Нешкова – аранжименти и оркестрации на концерт със Софийска филхармония
  • Красимир Милетков – „Децата спасяват света“, сборник с клавирни пиеси „Музикална кутийка“ и мн. др.
  • Стоян Димитров – детски песни
  • Александър Бързицов – „Докато кажеш ах“ и др.
  • Диляна Мичева – „Кос хубавец“, Магарето и др.
  • Джони Илиев
  • Мариана Попова
  • Красимир Първанов – албум „Ботев булевард“
  • Тодор Янкулов – албум „Пробуждане“, „Прогноза“,
  • Точка БГ – албум „Преддверие“
  • Пламен Бонев
  • Пламен Бонев и Жана Бергендорф
  • Весела Бонева
  • Ненчо балабанов
  • Ана Топалова

и много други.

Премиери[редактиране | редактиране на кода]

Концерт промоция на дебютния албум на „Shaka Zulu Orchestra“ в зала „България“ с участието на Софийска филхармония на 23 октомври 2016 г.

Премиера на Концерт №1 за цигулка и симфоничен оркестър посветен на Светлин Русев в Кострома – Русия с Костромски губернски симфоничен оркестър под диригентството на Павел Герщейн на 24 декември 2017 г.

Предстои премиера на детския мюзикъл „Дивите лебеди“ по едноименната приказка на Оскар Уайлд

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1994 – Млади музикални дарования – първа награда по задължително пиано
  • 2000 – „Милион чудеса“ – награда на СБК за песента „Младини“ по текст на Виктор Самуилов
  • 2000 – „Милион чудеса“ – аранжимент на песента „Звездички“ по музика на Стоян Димитров и текст на Елисавета Багряна спечелила първа награда
  • 2001 – „Милион чудеса“ – първа награда за песента „Заедно“ по текст на Ненчо Балабанов в изпълнение на Марина Кискинова
  • 2002 – „Милион чудеса“ – аранжимент на песента „Кос хубавец“ по музика на Диляна Мичева спечелила първа награда на фестивала
  • 2003 – първа награда на конкурс за нова песен в Белград с песента „Била си“ по текст и в изпълнение на Ненчо Балабанов
  • 2004 – първа награда на конкурс за нова песен в Добрич с песента „Белия Гарван“ по текст на Тодор Янкулов и в изпълнение на Ненчо Балабанов
  • 2008 – втора награда на конкурса „Бургас и морето“ като аранжор на песента на А. Бързицов „Докато кажеш ах“ по текст на Матей Стоянов и в изпълнение на Искрен Пецов
  • 2015 – втора награда на конкурса „Лирата на Орфей“ – Пловдив за песента „Миг“ по текст и в изпълнение на Ана Топалова

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • minkolambov.com