Минко Ламбов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Минко Ламбов
Информация
Роден
6 ноември 1978 г.(1978-11-06)
От България
Стилкласика, джаз, фолклор, етно, поп, детска музика
Професиикомпозитор, аранжор, оркестратор, продуцент, пианист
Инструментипиано
Музикален издателShaka Zulu Studio
Свързани изпълнителиShaka Zulu Orchestra, Point of view, Ikadem, Brainstorm, Васил Найденов, Нели Рангелова, Панайот Панайотов, Ненчо Балабанов, Весела Бонева, Ана Топалова, и др.
ВлиянияЧайковски, К. Ламбов, Чик Кърия, Дмитрий Шостакович, Шопен, Светлин Русев (цигулар), Георги Димитров (диригент), Бах, Артуро Сандовал
Уебсайтpopopera.org, minkolambov.com

Минко Ламбов е български композитор българска поп-операта „Рибарят и неговата душа“ по едноименната приказка на Оскар Уайлд. Автор на либретото на Ана Топалова. Автор е на над 500 композиции и аранжименти в различни жанрове (поп, джаз, етно, класика, детски песни и много други).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство[редактиране | редактиране на кода]

Роден 1978 година гр. София в семейството на българския композитор, диригент и пианист Кирил Ламбов и музикалния педагог Русалина Ламбова. Неговата сестра Антония Кирил Евгениева е пианист, а дядо му Минко Борисов Ламбов е акордеонист и обоист. На 3-годишна възраст неговата майка започва да му преподава пиано и солфеж. На 9 годишна възраст започва да изучава обой.

През 1989 г. Минко Ламбов е приет в ДМУ „Любомир Пипков“ със специалност обой, а през 1993 той продължава обучението си в гимназията на СМУ „Л.Пипков“ със същата специалност. На 15 годишна възраст започва уроци по пиано при изтъкнатия педагог Вера Бонева, а по-късно продължава обучението си при нейната дъщеря Антонина Бонева. По същото време започва да се увлича от джаза и създава първата си група „Авангард“ заедно със свои съученици.

Младежки години[редактиране | редактиране на кода]

През 1996г. Ламбов е приет в два от факултетите на ДМА „Панчо Владигеров – „Теоритико композиторски и диригентски факултет“ и „Инструментален факултет“ със специалност обой. През 1997г. започва да работи с Искрен Пецов и „Латино партизани“ и временно прекъсва обучението си в академията. През 2006 се прехвърля в специалност оркестрово дирижиране в АМТИИ-Пловдив в класа на маестро Георги Димитров, който оказва решаваща роля за музикалното му развитието му.

Първите си опити за композиране прави в музикалното училище. „Авангард“ е първата формация изпълняваща негови пиеси с джаз-фънк звучене. Впоследствие продължава да пише музика в подобна стилистика за бъдещите си формации: L.P. Jazz, „Импровижън“. В младежкия си период той реализира около 200 аранжимента и оркестрации в най-различни стилове и жанрове (детски песни, поп, рок, джаз, фънк, фолклор, симфонична и мн. др.) Има редица награди от международни конкурси и фестивали като композитор, аранжор, оркестратор и изпълнител.

От 1995 г. до днес работи като пианист и композитор в групи като Латинопартизани; Форте; LP Jazz; Импровижън; Авангард; „Още“; Brainstorm; Икадем и др.

Като пианист работи и с Васил Найденов, Нели Рангелова, Панайот Панайотов, и др. звезди на българската естрада.

Творчески години[редактиране | редактиране на кода]

Етно[редактиране | редактиране на кода]

През 2002 г. създава група "Брейнсторм“, с която изпълняват типичен фюжън, но не след дълго групата започва да използва елементи от българския фолклор и това бележи началото на нови творчески търсения за композитора. Той започва да изследва и изучава българската народната музика, което оставя трайна следа в неговото творчество от този момент нататък. През 2006 г. заедно с кавалджията Недялко Недялков създават група „ИКАДЕМ“. Формацията изпълнява авторски пиеси на Недялков и Ламбов, а също така и няколко обработки на народни песни. През 2007 г. групата издава дебютния си албум „ИКАДЕМ“, който се радва на голям успех сред почитателите на етно-музиката.

През 2008 г. създава най-мащабния си проект - "Shaka Zulu Orchestra", с който твори в сферата на ethno-jazz, funk, fusion, world music. Групата е от 13 души и се откроява със стилистично и етнологично разнообразие достигнато чрез задълбочено изучаване и анализиране на музиката на различните народи и етноси и експериментиране с колаборирането на различни стилове и течения в съвременната музика. "Shaka Zulu Orchestra" носи идеята за преодоляване на границите, отхвърляне на расовите и етнически предразсъдъци, както и вероизповеденчески различия. Концерт промоцията на дебютния албум на „Shaka Zulu Orchestra“ се състои на 23-ти октомври 2016г. в зала „България“ с участието на Софийска филхармония, хор "Ваня Монева", Теодосий Спасов и др. под диригентството на маестро Кирил Ламбов.

През 2011 г. създава сдружение „Еклектика“, което има за цел да развива и популяризира българската народна музика, да даде нов прочит на българския фолклор, да подчертае неговата красота и да го направи по достъпен за поколенията.

В края на 2011 г. Ламбов се запознава с актрисата и певица Ана Топалова. Заедно започват да работят в различни формации изпълняващи джаз музика. Впоследствие създават собствена група, която получава името „Point of view“. Формацията създава оригинални кавър-версии в джазова стилистика на песни на едни от най-известните поп-изпълнители в света.

Симфонична музика[редактиране | редактиране на кода]

Натрупването на музикален опит довежда композитора до нови музикални форми. Именно запознанството с Ана го отвежда в тази посока. В началото на 2012 г. те заедно с режисьора и актьор Димо Алексиев реализират постановката „Буря“ по Александър Островски, която не след дълго се оказва основата за написването на симфоничния балет „Буря“ по музика на Ламбов и либрето на Топалова. Това бележи началото на нов период в творчеството на композитора.

Музикално сценични произведения[редактиране | редактиране на кода]

През 2014г. Минко Ламбов и Ана Топалова създават поп-операта „Рибарят и неговата душа“ по едноименната приказка на Оскар Уайлд. Освен в качествата си на композитор и драматург, Ламбов и Топалова са и негови продуценти. Режисьор на спектакъла е Ана Топалова. Премиерата на поп-операта 'Рибарят и неговата душа" е на 19 май 2015 г. в зала 1 на НДК. Диригент постановчик е Кирил Ламбов. В периода 2015 – 2016 г. „Рибарят и неговата душа“ е поставен два пъти в зала 1 на НДК, девет пъти в Музикалния театър в София и един път в зала „България“ със Софийска филхармония – концертно изпълнение. В този период Ламбов написва симфоничната поема „Златния век“, както и множество пиеси и песни за формациите „Shaka Zulu Orchestra“ и „Point of view“, а като творчески екип с Ана Топалова печелят втора награда на първото издание на конкурса „Лирата на Орфей“ в Пловдив -2015 г. с песента „Миг“.

Филмова музика[редактиране | редактиране на кода]

През 2017г. Минко Ламбов композира музика за документалния филм на режисьора Людмила Живкова - „Весел е циганският живот“.

Вдъхновен от таланта на цигуларя Светлин Русев, който взима участие в поп-операта „Рибарят и неговата душа“, Минко Ламбов композира първия си концерт за цигулка и симфоничен оркестър посветен на Русев. Концертът получава името „Кампоселиче“ на името на цигулката на Светлин Русев – Stradivarius Camposelice. Световната премиера на произведението е в град Кострома – Русия на 25 декември 2017 г. със солист Светлин Русев и под диригентството на Павел Герщейн. В началото на 2018 г. „Кампоселиче“ е записан от Симфоничния оркестър на БНР отново със солист Русев, а концертната премиера за България е на 14 февруари 2019 г. в зала „България“ със Софийска филхармония, Светлин Русев и под диригентството на финландския диригент Саша Макиля.

През 2018г. творческият тандем Ламбов-Топалова създава детския мюзикъл „Дивите Лебеди“ – по едноименната приказка на Х.Кр. Андерсен. През същата година Ламбов композира произведение за симфоничен оркестър и смесен хор по едноименното стихотворение на Христо Ботев - „Моята молитва“

През 2019 Минко Ламбов работи по музиката на филма „Ханът и империята“ на акад. Людмил Стайков.

През март 2020 Ламбов създава музиката за филма „Сбогом Джони“ на режисьора Константин Буров.

Същия месец композира двоен концерт за пиано, цигулка и симфоничен оркестър посветен отново на цигуларя Светлин Русев и пианистката Йоръм Сон (Южна Корея). Премиерата на творбата е планирана за 01-ви април 2021, но поради пандемията от Ковид 19 се отлага и се осъществява на 09-ти юни 2022г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Тетрални и музкално-сценични творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Музика към театралната постановка „Буря“ с режисьори: Димо Алексиев и Ана Топалова / AnaBella
  • Поп-опера „Рибарят и неговата душа“ по едноименната приказка на Оскар Уайлд. Либрето – Ана Топалова / AnaBella.
  • „Дивите лебеди“ – мюзикъл за деца по едноименната приказка на Х.Кр. Андерсен. Либрето-Ана Топалова / AnaBella.
  • "Куфарчето Куфи" мюзикъл за деца по либрето на Ана Топалова / AnaBella

Симфонична музика[редактиране | редактиране на кода]

  • Симфоничен балет „Буря“ по пиесата на А.Островски – либрето Ана Топалова / AnaBella
  • Симфонична поема „Златният век“
  • Концерт за цигулка и симфоничен оркестър "Camposelice" N1 посветен на Светлин Русев
  • Концерт за кларинет и оркестър
  • Двоен концерт за цигулка, пиано и симфоничен оркестър N2
  • Концерт за флейта и оркестър

Филмова музика[редактиране | редактиране на кода]

  • Музика към филмов сериал „Кантората“
  • Музика към документалния филм „Весел е циганския живот“
  • Музика към филма „Ханът и империята“ с режисьор акад. Людмил Стайков
  • Музика към филма „Сбогом Джони“
  • Музика към игрален филм "Анна" - 2022г.
  • Музика кум документален филм - 2022г.

Камерна музика[редактиране | редактиране на кода]

  • Танго за струнен квартет
  • Пиеса за тромпет и пиано

Фолклорни обработки[редактиране | редактиране на кода]

  • Обработки на народните песни – „Делю Хайдутин“, „Девойко мари хубава“, „Брала мома Ружа цвете“

Хорови произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Моята молитва“ – по едноименното стихотворение на Христо Ботев за смесен хор и симфоничен оркестър
  • „Брала мома Ружа цвете“ - за народен хор

Соло пиано[редактиране | редактиране на кода]

  • Албум за соло пиано „One week“ – седем пиеси за пиано. Всяка една от тях носи името на ден от седмицата.

„Shaka Zulu Orchestra“ и „Point of View“[редактиране | редактиране на кода]

  • Перник
  • Родопска прелюдия
  • From Sofia to Havana
  • Kitka
  • Врипнала е Добра
  • Fire born
  • I don't now
  • My gipsy soul
  • Kirios
  • Големия град

Brainstorm[редактиране | редактиране на кода]

  • Брейнсторм
  • "На баба ми колелото"
  • Еуфория
  • Ежедневие
  • Brainstorm 2
  • От дълбините
  • Завръщане
  • Послания
  • Salvation

Авангард[редактиране | редактиране на кода]

  • Тазманийска самба
  • Фънкария
  • 122

Латино Партизани[редактиране | редактиране на кода]

  • Само нощем
  • Черно момиче
  • Пак си лягам сам
  • Ние тримата
  • Латино мания

Детски[редактиране | редактиране на кода]

  • Младини
  • Стая

Поп[редактиране | редактиране на кода]

  • Заедно
  • Белият гарван
  • Изгубена душа
  • Спомени
  • До мен
  • Cherie
  • Миг

Минко Ламбов квартет[редактиране | редактиране на кода]

  • Destiny
  • Перелик 1
  • Перелик 2

Електронна музика[редактиране | редактиране на кода]

  • Музика към първото представяне на българска мода по „Fasion TV“

Над 500 аранжименти и оркестрации в различни жанрове (поп, рок, джаз, камерни и симфонични творби, детски песни, клавирна музика, народни музика, етно, електронна музика и мн.др) на автори и изпълнители между които[редактиране | редактиране на кода]

  • Латино Партизани и Искрен Пецов (албума „Кайман“, Тумба ла лайка и др)
  • Нели Рангелова – юбилеен концерт 2007 г.
  • Панайот Панайотов – юбилеен концерт
  • Цветелина Янева – концерт в „София лайв клуб“ с участието на Shaka Zulu Orchestra" и др.
  • Васил Найденов – „Болката от ляво“, „Ако имаш време“ – Тенко Славов
  • Кирил Икономов и Мая Нешкова – аранжименти и оркестрации на концерт със Софийска филхармония
  • Красимир Милетков – „Децата спасяват света“, сборник с клавирни пиеси „Музикална кутийка“ и мн. др.
  • Стоян Димитров – детски песни
  • Александър Бързицов – „Докато кажеш ах“ и др.
  • Диляна Мичева – „Кос хубавец“, Магарето и др.
  • Джони Илиев
  • Мариана Попова
  • Красимир Първанов – албум „Ботев булевард“
  • Тодор Янкулов – албум „Пробуждане“, „Прогноза“,
  • Точка БГ – албум „Преддверие“
  • Пламен Бонев
  • Пламен Бонев и Жана Бергендорф
  • Весела Бонева
  • Ненчо балабанов
  • Ана Топалова

и много други.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1994 – Млади музикални дарования – първа награда по задължително пиано
  • 2000 – „Милион чудеса“ – награда на СБК за песента „Младини“ по текст на Виктор Самуилов
  • 2000 – „Милион чудеса“ – аранжимент на песента „Звездички“ по музика на Стоян Димитров и текст на Елисавета Багряна спечелила първа награда
  • 2001 – „Милион чудеса“ – първа награда за песента „Заедно“ по текст на Ненчо Балабанов в изпълнение на Марина Кискинова
  • 2002 – „Милион чудеса“ – аранжимент на песента „Кос хубавец“ по музика на Диляна Мичева спечелила първа награда на фестивала
  • 2003 – първа награда на конкурс за нова песен в Белград с песента „Била си“ по текст и в изпълнение на Ненчо Балабанов
  • 2004 – първа награда на конкурс за нова песен в Добрич с песента „Белия Гарван“ по текст на Тодор Янкулов и в изпълнение на Ненчо Балабанов
  • 2008 – втора награда на конкурса „Бургас и морето“ като аранжор на песента на А. Бързицов „Докато кажеш ах“ по текст на Матей Стоянов и в изпълнение на Искрен Пецов
  • 2015 – втора награда на конкурса „Лирата на Орфей“ – Пловдив за песента „Миг“ по текст и в изпълнение на Ана Топалова

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • minkolambov.com